Трудно е да си представим раждането на модерната абстракция без Пабло Пикасо. През 1907 г. той рисува платното "Госпожиците от Авиньон". Първоначално картината е замислена като сцена на съблазняване в бордей. Накрая се получава композиция от пет голи тела и натюрморт. Но какви голи тела! Трите фигури от ляво са ъгловато деформирани класически фигури, но насилственото разместване на чертите и телата на другите две притежават всички "варварски" качества на етнографското изкуство. Следвайки Гоген, фовистите откриват африканската и океанската скулптура и запознават Пикасо с тях. Той използва примитивното изкуство като средство за война срещу класическата концепция за красота. В нея са отречени не само пропорциите, но и органичната цялост на човешкото тяло, така че според остроумното описание на един критик платното "наподобява поле от счупени стъкла". "Госпожиците от Авиньон" се дължат твърде много на Сезан. Пикасо старателно проучва последните му творби и намира в неговото абстрактно третиране на обема и пространството структурни единици на това, което става известно като аналитичен или фасетен кубизъм. Връзката е по-ясна в "Портрет на Амброаз Волар", който художникът рисува три години по-късно. Действително, това е един толкова внушителен образ, който показва в пълнота сложната личност на Волар. Разглеждайки изложба на Жорж Брак през 1909 г., критикът Луи Воксел нарича новия стил кубизъм, след като Матис му описва картините като съставени от малки кубчета. Към 1910 г. кубизмът се установява като алтернатива на фовизма и към Пикасо се присъединяват много други творци. Един от тях е Жорж Брак. Двамата полагат началото на синтетичния кубизъм, известен още като колажен кубизъм, от френската дума "закърпвам". Това начало проличава в картината на Пикасо "Натюрморт с плетен стол" от 1912 г. В продължение на една година двамата с Брак правят натюрморти, композирани почти изцяло от слепени отпадъчни материали, само с няколко изрисувани линии, допълнени за завършване на композицията. Първата световна война слага край на това сътрудничество и забавя по-нататъшното развитие на синтетичния кубизъм.
Обратно към Пикасо |
