Личност на месеца

Представяме Ви:

Пикасо

25.10.1881 - 08.04.1973

"Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля."

Пълното му име е Пабло Диего Хосе Сантиаго Франсиско де Паула Хуан Непомусено Криспин Криспиано де ла Сантисима Тринидад Руис Бласко Пикасо и Лопес.

Роден е на 25 октомври 1881 г. в Малага в семейството на учител по рисуване. Първата му дума била "piz", съкратено от lapis, което на испански означава молив.

Откривайки рано таланта на сина си, баща му го окуражава да рисува и му преподава първите уроци. Развитието му като художник протича бързо: през 1896 г. постъпва в училище по изкуства в Барселона; през 1897 г. - в Мадридската Кралска Академия, но се разболява от скарлатина и след няколко месеца прекратява образованието си. В кафенето "Четирите котки" рисува портрети, които се излагали по стените.

Смъртта на Касагемас. 1901 г.

През 1900 г. заедно със своя приятел Карло Касагемас посещава Световното изложение в Париж. 1901 г. е белязана с много важни събития за художника. Тогава приема фамилията на майка си, Пикасо, и започва да се подписва по този начин. Междувременно Касагемас се самоубива в Париж и Пабло рисува първите си "сини картини" ("Призоваване") във връзка със смъртта на приятеля си, които бележат началото на "синия му период", обхващащ годините между 1901-1903. Запознава се с писателя Макс Жакоб. Прави първата си изложба, която среща добър прием. През 1904 г. окончателно се установява в Париж. Нанася се в ателие в Монмартр, кръстено от приятеля му Жакоб - Бато-Лавоар (корабче-пералня), заради формата и влагата в него. Запознава се с Фернанда Оливие, Гийом Аполинер и други писатели и художници. Заедно с тях посещава цирк "Медрано". Рисува сцени от живота на цирка и прави първите си скулптури. Постепенно в платната му розовите тонове заменят сините, което бележи началото на "розовия период".

Жена с гарван. 1904 г.

Първите си творби от този период представя на колективна изложба в Париж през 1905 г. Среща се с американските колекционери Гертруда и Лео Стайн, които започват да купуват картините му. Гертруда Стайн е привлечена от странното изкуство на младия испанец и го въвежда в своя литературно-художествен салон. Между 1906-1907 г. Пикасо се запознава с Матис, с творбите на Сезан и африкански и южноамерикански пластики. Търговецът на картини Волар купува повечето от платната му от "розовия период", което решава финансовите му проблеми.

Автопортрет. 1907 г.

По това време рисува "Автопортрет" (1907 г.) в нов стил, но "Госпожиците от Авиньон" е програмна творба на създадения от него и Брак кубизъм. През 1912 г. двамата осъществяват прехода от "аналитичния" към "синтетичния" кубизъм. С посредничеството на Жан Кокто през 1916 г. Пикасо започва да работи за театъра, проектира декори, главно за Руския балет на Дягилев. Без да се отказва изцяло от кубизма, около 1918 г. той се връща към предметната живопис и с това обърква критиката и публиката.

Майка с дете. 1921 г.

"Класическият период" продължава до 1924 г. и през това време художникът създава монументални фигури, повлияни от античността. Балетът "Меркурий" , представен през 1924 г. с декори на Пикасо, впечатлява сюрреалистите около Андре Бретон и те го определят като един от своите. През 1925 г. участва в първата изложба на групата заедно с Джорджо де Кирико, Макс Ернст и др., но изпълнява само условно изискването им за "психически автоматизъм". В този етап в творчеството му навлиза еротиката. Създаден е каталог на творбите му в тридесет и четири тома през 1926 г . В края на 20-те години на ХХ век той изучава скулптурната техника в метал с испанския скулптор Хулио Гонсалес.

Минотавромахия. 1935 г.

В началото на 30-те години на ХХ век Пикасо поддържа постоянен контакт със сюрреалистите и е пленен от класическия мит за Минотавъра. През 1933 г. създава голям брой графични творби, чийто герой е Минотавърът, включително серията "Волар" и корицата на първия брой на сп. "Минотавър", а през 1935 г. създава цикъл офорти "Минотавромахия" и започва да пише и илюстрира сюрреалистична поезия. През 1937 г. въпреки че в Испания бушува Гражданската война, републиканското правителство иска от Пикасо да направи стенопис за испанския павилион на Световното изложение. Така се ражда "Герника". По време на Втората световна война се мести да живее в Роян, а когато германците стигат до града Пикасо се връща в Париж и отказва предложения му статут на специално отношение. След приключване на войната художникът рисува в памет на жертвите на холокоста. Започва да работи литография след запознанството си с Фернанд Мурло. Запленен от този способ, впоследствие прави над двеста литографии в творческата си кариера.

През 1946 г. посещава годишната изложба на керамични изделия във Валорис на Френската Ривиера. През следващото лято е поканен в работилницата "Мадура", където усвоява техниката. Между 1947 и 1953 г. се раждат стотици чудновати и странни керамични произведения – декоративни чинии, красиви вази, деформирани съдове, глави, бюстове, животни, човешки фигури. Колкото и да са пикасовски по замисъл и стил те са в духа на критомикенската, танагрийската и перуанска пластика. По чиниите изписва любимите си лица и персонажи.

След като става член на Комунистическата партия (1944 г.) Пикасо се включва в движението за мир. През 1949 г. Световната конференция за мир приема за свой символ гълъба, нарисуван от него.

Последните му години са белязани с удивителна енергия. В късното си творчество продължава да демонстрира решимостта си да не се вмества в познати категории.

Наблюдавайки група деца, художникът казва: "Когато бях колкото тези деца, аз рисувах като Рафаело, а ми трябваше цял един живот, за да се науча да рисувам като тях".

Умира на деветдесет и една годишна възраст през 1973 г. Светът отначало не може да повярва. "Смятахме го за безсмъртен" - толкова векът е свикнал с неговото титанично присъствие, изведено до същински мит и култ.