Неговата гениалност е движеща сила както при рисуването така и при направата на скулптури, които присъстват в цялото му творчество. Пикасо разработва своите "сглобки" от 1912 г. – нещо като картини в пространството. С "Чаша абсент" (1914 г.) намерението на художника-кубист е да покаже едновременно външността и вътрешността на предмета. От 1928 г. се засилва интересът му към триизмерните форми. В следващите пет години той целенасочено се концентрира върху изобразяването на скулптури от всякакво естество. Изумителното разнообразие е доказателство за плодовитостта на въображението. "Глава на жена" е ярък пример. Тази приковаваща вниманието фигура, направена от решето, пружини и други захвърлени непотребни материали, показва и очарованието на Пикасо от "примитивността" на етнографските фигури. Показателна за това е главата от "Момиче пред огледалото". Приобщаването на Пикасо към сюрреалистите стимулира въображението му и позволява на художника да пристъпи към скулптурата непредубедено. Както той казва: "Човек трябва да вземе парче дърво и да намери в него птица".
Подобно свободно асоцииране позволява на Пикасо да види възможностите, скрити в отломките на съвременната цивилизация. Обезоръжаваща е простота на "Глава на бик" (1943 г.), съставена от седалка и кормило на стар велосипед. Онова, което далеч не е толкова просто, е дълбочината и силата на въображението, чрез което Пикасо разпознава главата на бик в необичайните предмети. През 1943 г. се появява една особена "Жена с дълга рокля", също направена от отпадъчни материали, една дама от друго време с моделирана глава, кацнала на дълъг врат, направен от автомобилна част – напомняща "Жената в синьо" на Сезан. При "Козата" (1950 г.) , моделирана направо от гипс, скулпторът използва голяма ракитена кошница, палмови клонки, консервна кутия и две малки теракотени делви. Колкото и привидно скромна да е задачата на Пикасо в тези творби, ръцете на художника са в основата на сътворяването, докато конструкциите не се превърнат в творби на изкуството.
Съвсем различни са сериите му от изрязана ламарина, огъната и оцветена. С часове той "рисува" с ножица в ръка най-вече глави на животни, след това огъва изрезките, отбелязва кривите и ги оцветява; после идва специалното ателие, което ги трансформира в ламарина. Срещаме глави на жени, на брадати или мустакати мъже, "Ястреб", "Испанка", "Човек с овен", "Играчи на футбол", "Музиканти". Фантазия, ирония, закачливо хитроумие характеризират тези творби, в които се съчетават форма, почерк и материя.
