Изработена през 1937 г. за павилиона на Испанската република към Парижкото международно изложение, картината въплъщава в себе си монументална величественост. Авторът е провокиран от жестоките бомбардировки над Герника, древната столица на баските в Северна Испания. Разрушението на Герника е първата демонстрация на способите за масова бомбардировка, каквито по-късно, по време на Втората световна война, са използвани в огромен мащаб. Творбата е пророческо видение за гибелта. Картината не показва само кръвопролитие. По-скоро пресъздава агонията от събитието с помощта на поредица внушителни образи, които я правят най-великото изображение на войната след "Трети май" на Гоя. Усеща се контраста между заплашителния, човекоподобен бик, с който Пикасо възнамерява да представи жестокостта и мрака и умиращия кон , олицетворяващ хората. Художникът настоява, че стенописът не е политическо изложение относно фашизма, макар че "има преднамерен призив към хората, съзнателно чувство за пропаганда". Анатомичните размествания, фрагментации и преобразования изразяват оголената реалност на непоносима болка. Одисеята на "Герника": След края на световното изложение в Париж творбата е върната на Пикасо. Включена е в пътуваща изложба в началото на 1938 г. и е показана в Осло, Копенхаген и Стокхолм, а през есента в Лондон. Навсякъде буди голям интерес. През 1938 г. е в Ню Йорк. През 1970 г. пред нея протестират противници на войната във Виетнам. Дълго време е изложена в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. В съответствие със завещанието на художника "Герника" да бъде предадена на Испания след демократизацията и през 1981 г. платното става испанско притежание. В момента "Герника" е в музея "Кралица София" в Мадрид.
Обратно към Пикасо |
