Фарът на нос Галата

На 15 август 1863 г. влиза в експлоатация първият фар на нос Галата, който е и един от най-старите фарове по нашето черноморско крайбрежие. Фарът е построен от френското дружество "Кампани де фар Отоман". Оптикът му е от шеста степен и има неподвижна бяла светлина, поставена върху зидана кула, висока над 12 метра и издигната 50 метра над морското равнище. Видимостта му е 12 мили.

През 1912-1913 г. отново френска фирма построява, недалеч от стария, нов модерен фар на нос Галата, който и днес стои.

Фарът на Евксиноград

През 1903 г. т. нар. "Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище" сключва договор с държавата за построяването и на евксиноградското пристанище. Според този договор трябва да бъде изграден 60-метров вълнолом. През 1907 г. се сключва нов договор, който предвижда вълноломната стена да се удължи с още 60 метра. Работата по евксиноградското пристанище завършва през 1910 г. Скоро след това на западния край на вълноломната стена е поставен автоматичен фар. Бялата кръгла каменна кула е висока 15,9 метра, като постоянната светлина се издига на 18,5 м над морското равнище и е видима на 6 мили.

До 15 май 1947 г. светлината на Евксиноградския фар е бяла и постоянна. След тази дата се поставя червен глобус на електрическата крушка, за да се различава от светлините на вилите по брега около двореца. Фарът на Евксиноград има значение само за малките плавателни съдове, които плават близо до брега.

Фарът на входа на пристанището

Малкият фар на Варненския нос е известен още като "червения фенер", защото свети с постоянна червена светлина на Варна бурун (нос Варна). Оптиката му от 7-ма степен е поставена върху железен стълб на височина 15 м над морското равнище и се вижда на 6 мили от хоризонта.

На 15 август 1863 г. във Варненския залив едновременно са открити два фара – на нос Галата и на Варненския нос, откъдето след 33 години започва да се изгражда днешният вълнолом. В бележките си за това, какво е необходимо, "за да се направи плаването покрай брега безопасно и да се улесни влизането и излизането на корабите от варненското пристанище", като трета препоръка Шкорпил пише: "да се унищожи червения фенер в гр. Варна, понеже с поставените нови фарове във варненското пристанище той заблуждава мореплавателите". Шкорпил изказва тази мисъл през 1907 г. и тя очевидно се споделя от цялата морска общественост в града, защото много скоро червеният фенер е премахнат.

Изграждането на главния вълнолом, състоящ се от две части и отклонение, оформящо входа на пристанището, продължава от 1896 до 1903 г. През същата година фирмата Sautri & Harle доставя и монтира на края на трите съоръжения пристанищните фарове. Те са снабдени с еднофитилни петролни лампи и оптични апарати от VI степен и влизат в експлоатация на 23 ноември 1903 г. Фаровете са електрифицирани от брега чак през 1932 г. Зеленият входен фар е поставен накрая на отклонението от Източния мол, а червеният – на края на Южния мол. Фаровите кули са еднакви – бели, кръгли и метални, високи са по 6,4 м, фокусите на оптиките им са на 10,1 м надморска височина, а излъчваната постоянна зелена и червена светлина се вижда на разстояние 2 мили.

Асадуров, Милан. Фаровете по българския черноморски бряг [Електронен ресурс] www.bg-sail.org/main.php?act=articles&article… 06.06. 2009

България: Морски кораби. Речни кораби [Електронен ресурс] www.shipsbg.info/ 22. 07.2009 3:38