Началото на българския търговски флот е поставено от Българското търговско параходно дружество "Постоянство", учредено на 14 декември 1892 г. със седалище гр. Варна. Първият закупен параход носи името "Борис". Впоследствие са внесени още 12 парахода от западна Европа: "България", "Варна", "София", "Кирил", "Цар Фердинанд", "Евдокия" (по-късно прекръстен на "1-ви май"), "Бургас", "Княгиня Мария Луиза", "Балкан", "Родина", хладилен параход "Варна" и "Шипка".

Параходът "Борис" е построен през 1893 г. в корабостроителницата "П. В. Ричардсън и сие" – Нюкасъл, Англия. Закупен е за 514 209 златни лева и е докаран в България на 20 юли 1894 г. Във Варна е посрещнат от катер "Амалия" и официално е осветен. Първият си рейс извършва през септември 1894 г. по линията Варна – Бургас – Цариград. По-късно пътува и до Одеса, Пирея, Кавала, до Италия и Франция. Превозва жито, царевица, добитък, гайтани, кожи и др. По време на Балканската война параходът служи като спомагателен превоз на амуниции и войски. През Първата световна война преминава под разпореждане на военния флот и става минен заградител. Поставя 224 мини по нашите заливи. На 13 октомври 1920 г. на път за Севастопол корабът е ударен в кърмата от руския транспортьор "Кронщат". "Борис" започва бързо да се пълни с вода, екипажът се прехвърля на руския съд и не след дълго параходът ни потъва. Това е първата българска катастрофа на търговски кораб без жертви.

Параход "България" е построен в Нюкасъл, Англия през 1894 г. Пристига в България и е тържествено осветен на 21 октомври 1894 г. Пътува до Истанбул, Пирея, Солун, Дедеагач, Египет, Сирия. По време на Първата световна война е мобилизиран към военния флот и превозва военнопленници. След войната възобновява редовните си рейсове. В навечерието на Втората световна война е преобразуван в минен заградител и минира подстъпите по черноморието. През 1941 г. в Пирея служи като спомагателен крайцер, а през 1943 г. е сериозно повреден и потъва в Бяло море.

Параход "Варна" е построен в Англия и закупен от Българското търговско параходно дружество за 572 012 златни лева. Извършва плавания и превоз на товари до Италия, Франция, Испания и други западни държави, и рейсове Варна – Кюстенджа – Николаев. През войните се използва за военния ни флот, приспособен за целта с укрепени места за две оръдия и за изхвърляне на заградни мини. В края на Първата световна война е предаден на Съюзническата параходна централа в Браила, а след войната е върнат на България. На 25 декември 1929 г. в Мраморно море българският параход е блъснат от гръцкия товарен кораб "Хрисис" и потъва заедно с 27 души екипаж, с добитъка и зърното, които е пренасял. Никой не помага на бедстващия български кораб. Успяват да се спасят само петима души. Това е най-тежката катастрофа за Българското търговско параходно дружество.

Морска и Речна България: Морски кораби. Речни кораби [Електронен ресурс] www.shipsbg.info/ 22. 07.2009 3:38

През 1903 година, въпреки споровете в българската общественост относно нуждата от изграждане на военноморски флот и съпътстващите ги съмнения за злоупотреби, българското правителство води преговори с френската компания "Шнайдер и сие" за изработката на миноносци. В началото на 1904 година български представители, водени от капитан I ранг Пишон, французин на българска служба, подписват договор за изработката на три еднотипни миноносеца. През 1905 и 1906 година тайно през Босфора миноносците са доставени на части в България, където са сглобени и спуснати на вода. Един от тях е "Дръзки". Междувременно българското правителство поръчва още три миноносеца, които влизат в състава на флота през 1909 г.

Българските миноносци са наречени "Дръзки", "Смели", "Храбри", "Строги", Летящи" и "Шумни" и заедно с учебния крайцер "Надежда" представляват основата на неголемия български боен флот през Балканските и началото на Първата световна война. Миноносците и крайцерът формират подвижната отбрана на Флотилията и Морската част.

След участието във войните миноносецът "Дръзки" е преквалифициран в патрулен кораб (катер). След 1944 г. става известно, че на него през 1930 – 1931 г. е служил поетът Никола Вапцаров. През 1942 г. на кораба избухва взрив и той потъва на кея във Варна. По-късно е изваден, ремонтиран и отново е включен в състава на Военноморския флот.

По случай 50-годишнината му през 1957 г. е взето решение "Дръзки" да бъде увековечен, тъй като е най-известният български военен кораб. За целта едно оръдие, една димна тръба, табелите с името и други запазени елементи на оригиналния "Дръзки" са монтирани на междувременно бракувания еднотипен "Строги", който е превърнат в кораб-музей "Дръзки" и от 21 ноември 1957 г. е един от експонатите на Военноморския музей във Варна. Това е единственият запазен от началото на ХХ век кораб от този клас.

Създаване на българската торпедоносна ескадра [Електронен ресурс] bg.wikipedia.org/wiki/Дръзки 21.07.2009

Началото на българския търговски флот е поставено от Българското търговско параходно дружество "Постоянство", учредено на 14 декември 1892 г. със седалище гр. Варна. Първият закупен параход носи името "Борис". Впоследствие са внесени още 12 парахода от западна Европа: "България", "Варна", "София", "Кирил", "Цар Фердинанд", "Евдокия" (по-късно прекръстен на "1-ви май"), "Бургас", "Княгиня Мария Луиза", "Балкан", "Родина", хладилен параход "Варна" и "Шипка".

Параходът "Борис" е построен през 1893 г. в корабостроителницата "П. В. Ричардсън и сие" – Нюкасъл, Англия. Закупен е за 514 209 златни лева и е докаран в България на 20 юли 1894 г. Във Варна е посрещнат от катер "Амалия" и официално е осветен. Първият си рейс извършва през септември 1894 г. по линията Варна – Бургас – Цариград. По-късно пътува и до Одеса, Пирея, Кавала, до Италия и Франция. Превозва жито, царевица, добитък, гайтани, кожи и др. По време на Балканската война параходът служи като спомагателен превоз на амуниции и войски. През Първата световна война преминава под разпореждане на военния флот и става минен заградител. Поставя 224 мини по нашите заливи. На 13 октомври 1920 г. на път за Севастопол корабът е ударен в кърмата от руския транспортьор "Кронщат". "Борис" започва бързо да се пълни с вода, екипажът се прехвърля на руския съд и не след дълго параходът ни потъва. Това е първата българска катастрофа на търговски кораб без жертви.

Параход "България" е построен в Нюкасъл, Англия през 1894 г. Пристига в България и е тържествено осветен на 21 октомври 1894 г. Пътува до Истанбул, Пирея, Солун, Дедеагач, Египет, Сирия. По време на Първата световна война е мобилизиран към военния флот и превозва военнопленници. След войната възобновява редовните си рейсове. В навечерието на Втората световна война е преобразуван в минен заградител и минира подстъпите по черноморието. През 1941 г. в Пирея служи като спомагателен крайцер, а през 1943 г. е сериозно повреден и потъва в Бяло море.

Параход "Варна" е построен в Англия и закупен от Българското търговско параходно дружество за 572 012 златни лева. Извършва плавания и превоз на товари до Италия, Франция, Испания и други западни държави, и рейсове Варна – Кюстенджа – Николаев. През войните се използва за военния ни флот, приспособен за целта с укрепени места за две оръдия и за изхвърляне на заградни мини. В края на Първата световна война е предаден на Съюзническата параходна централа в Браила, а след войната е върнат на България. На 25 декември 1929 г. в Мраморно море българският параход е блъснат от гръцкия товарен кораб "Хрисис" и потъва заедно с 27 души екипаж, с добитъка и зърното, които е пренасял. Никой не помага на бедстващия български кораб. Успяват да се спасят само петима души. Това е най-тежката катастрофа за Българското търговско параходно дружество.

Морска и Речна България: Морски кораби. Речни кораби [Електронен ресурс] www.shipsbg.info/ 22. 07.2009 3:38