 Седмица на морето Като пропагандно средство “Седмиците на морето” възникват най-напред в Германия, осъществени от обществената организация “Deutche Flotenverein” – германски морски съюз в края на XIX век. Най-прочути са Килските морски седмици с десетки и стотици беседи, лекции, състезания по всички основни видове спорт. Хиляди хора се веселят на морските карнавали, организирани по венециански образец, на безброй тържествени прояви. Наред с празничността са събирани помощи за бедстващи моряшки семейства, за подпомагане на един или друг отрасъл. В началото на ХХ век този пример е последван и от Русия, като се събират средства за подпомагане на руския флот. Като рефлекс на Килските седмици през зимата на 1931 г. се организира и в България първата морска седмица. Тя е осъществена от БНМС – първата и най-крупна българска морска организация, пропагандираща ускореното ни морско развитие. Организирана е в София по Богоявленския празник, но после не продължава на софийска почва. В следващите години морски седмици се провеждат в края на всеки месец август във Варна и в Бургас - организирани все от Български народен морски сговор (БНМС). Те продължават до годините на войните. Хилядолетия Варна стои до това нежно и ласкаво море, наречено Черно. Но едва в ХХ век варненецът го е усетил вътре в себе си като необходимост и удоволствие. Идеята за седмица на морето е подходяща за атмосферата на града, нарекъл себе си “Царица на Черно море” - с морски тържества, гребни и плувни състезания, венециански нощи, фойерверки, джаз, танци и разбира се – избор на плажна красавица. Посрещнат с огромно любопитство, конкурсът събира около 30 000 публика през тридесетте години. Унгарки, румънки, чехкини, англичанки и сръбкини конкурират нашите хубавици. В журито дамите са представени от съпругите на чуждестранните консули във Варна, а мъжката половина – от летуващия артистичен свят и началника на курортното отделение. Най-много кандидатки събира конкурсът за “Най-хубаво дете”, една нежна прелюдия към състезанието на големите. Малките госпожици, многократно аплодирани, получават пакетче бонбони, а първите три – “Разкошни кукли”, както твърдят очевидци. През 1939 година за пръв път варненка е начело. Пътуването до Цариград спечелва 18-годишната Таня Киселова, а освен това и копринен костюм с българска бродерия, парфюм от заводите “Чилов” и ... пикантната слава на “Царица на плажа”. От рекламите на курорта и илюстрованите списания загадъчно се усмихват цариците на плажа като антични богини, излезли от морската пяна. Терасата, иначе място за летни срещи, се превръща в зона на женско очарование и мъжки копнежи. Първи пристъпват по нея чужденките с плажни пижами по европейската мода, а няколко години по-късно тук започват конкурсите за морска красавица, бански костюм и плажна пижама (лятно облекло, състоящо се от широки панталони и блузка без ръкави). Модата на американските пижами с едри щампи е донесена с парахода “Джонсън” и американските летовнички се появяват с поли-панталони, които и сега можем да облечем. Феерията от усмивки, щракане на фотоапарати, автографи, поздравления, цялата жизненост на конкурса, избухва отново вечерта в бал-паре в чест на красотата. Възстановяването на седмиците на морето става през 1975 г. във Варна. Оттогава и досега втората седмица на август се отбелязва като национална седмица на морето. Всеки ден от седмицата е посветен на определена морска професия – ден на моряка, на пристанищния работник, рибаря, корабостроителя. Тъй като традиционно всяка втора неделя на август е празник на Военноморския флот, то негови са и заключителните акорди. По-късно се ражда идеята от всички крайморски градове всяка година един да бъде център, като редът е от север на юг. Димчева, Кристиана. Царицата на плажа/ Кристиана Димчева // Епоха, № 17, 12 авг., 1992, с. 4 |