През 1921 г. Варна официално е обявена за първия български морски курорт. С решението си за този акт правителството дава на варненската община правото да събира курортна такса и да сключва заеми за развитието на летовището. В първите години след Освобождението до 1889 г. варненските морски бани представляват леки дървени кабинки, строени върху стълбове в морето и подменяни всяко лято. През 1889 г. при кметуването на Кръстю Мирски е взето решение да се построят първите в България солидни морски бани. Новите морски бани (архитект Сава Димитриевич) са завършени и открити през лятото на 1890 г. Мъжката и женската бани са отдалечени на разстояние една от друга. Имат квадратна форма и са монтирани върху железни релси, забити в морското дъно. С брега се свързват посредством мост. През 1896 г. общината построява още две подобни бани, с което броят на кабините надхвърля 300. С времето ръждата и морската стихия разрушават тези съоръжения. Опитите на чуждестранни фирми да получат концесия за построяването на нови морски бани не намират разбиране и подкрепа от общинските власти и така Варна посреща началото на 20-те години без морски бани, само с леки, примитивни дъсчени и тръстикови кабинки.