Създаване на модерни морски бани

За утвърждаване на идеята за развитието на Варна като морски курорт и лечебно летовище много допринасят видните варненски лекари Иван Теодоров, Александър Недялков, Стефан Попов, Параскев Стоянов и Кирил Йорданов. Проф. д-р Параскев Стоянов дава нагледен пример, като организира в местността Свети Константин санаториум за лечение на туберкулозно болни деца. Българският народен морски сговор, чрез своите клонове в страната, създава първите летни морски колонии.

През юли 1921 г. кметът Йордан Пекарев има честта на общоградско събрание да съобщи на варненци за взетото решение да се обяви Варна за морски курорт. Това поставя пред общината неотложната задача за построяване на необходимите съоръжения. Строителството на новите бани е възложено на популярната по това време в България чешка фирма "Пител Браузеветер". Основният камък е положен на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. се състои тържественото откриване. Кметът на града Петър Стоянов завършва речта си с думите: "Нека с общи усилия направим Варна да бъде истински курортен пункт, който да дарява здраве и живот."

Новите морски бани се разпростират на площ от 2000 кв. метра източно от сградата на Аквариума. Масивната им постройка е изградена във формата на буквата Ш, на два етажа. Има 1000 кабинки - първа и втора класа. За лечебни нужди - най-вече за лекуване на ревматични заболявания - в централния корпус са изградени малък басейн и 66 вани за топли морски бани, до които морската вода се изпраща от моторна помпа по тръбопровод. От средата на постройката, перпендикулярно навътре в морето, е построен железобетонен мост (неговите останки са окончателно демонтирани в началото на 80-те години), който завършва с четириетажна кула за скокове във водата. Там е и първият безалкохолен бюфет. Първоначално мостът служи и като преграда - "параван" между мъжкия и женския плаж. От 1928 г. достъп на жени до мъжкото отделение на баните е разрешен, но за мъжете влизането в женската част на плажа остава "табу" до 1932 г. През 1929 г. са построени и Северните морски бани с водната пързалка (руджбана) към тях...

Построяването на Централните морски бани има за Варна значение, подобно на това, което изиграва 20 години по-рано откриването на новото пристанище. Още през същата 1926 г. броят на летовниците, пребивавали в града повече от 7 дни, нараства чувствително. През юли курортистите са 6081, през август - 5435, през септември - 378. Към тях се прибавят и невключените в официалната регистрация ученически летни колонии, учителски и туристически групи, личните гости на варненци, като според статистиката броят на летуващите в първия сезон на новите морски бани надхвърля 30000 души. Още през следващата 1927 г. летовището става най-приходоносната част на общинската икономика. Увеличава се и притокът на българите от вътрешността на страната, които с присъствието си превръщат града в лятна столица на България. Към такова реноме варненци се стремят и с организирането на културни прояви и развлечения.