Освен с голите тела, Реноар намира и друг начин за представяне на живота. Изразът на детското лице, ведрината на неговия поглед, му се струват много по-важни, отколкто шумотевицата по политичиските битки. За тази цел забранява да режат косите на детето, тези привързани с панделка хубави и дълги коси, руси и червеникави, меки като коприна, чиито гъвкави вълни и отенъци обича да рисува.
"Наистина, аз съм щастлив човек - казва Реноар, - не мога да правя нищо друго, освен да рисувам!".
Вече старец, пред прага на смъртта, художникът мисли само за силите на живота – да рисува детско личице, девойка или жена, да рисува светлината, която гали плътта или пронизва пейзажа с топлите си вълни. |
7