дворецът...

Архитектурният план на лятната резиденция е създаден от виенския архитект Виктор Румпелмайер по идея на Александър Батемберг, но скоро идва детронирането и строежът е преустановен. Дворецът е завършен от княз Фердинанд 1890 г., който налага корекции на проекта в духа на европейските традиции. Те са осъществени от швейцарския архитект Херман Майер, немския Леерс и българския архитект Никола Лазаров.

Сградата е оформена в три етажа с конусообразен покрив и четириъгълна кула с часовник - обърната с лице към морето. Външната архитектура на двореца е като реплика на френските ренесансови дворци от 18 в. - с фигурална зидария, висока мансарда, с метална обшивка и куполообразен завършек в единия край.   Естествено продължение на двореца към морето е градината с езерото, известно под названието "Водни огледала", поради интересно оптическо въздействие на плаващите водни лилии. Първият етаж се заема от просторен хол, свързан с приемни зали, кабинети и работни помещения за сътрудниците. На втория етаж са разположени царските апартаменти и стаите на гостите.

Известен е музикалният салон с превъзходна акустика, изложбената зала с редки картини, керамика и скулптурни творби.Отделно има кухненски помещения, постройки за прислугата и охраната, модерно обзаведена винарска изба, цветарник, слънчев часовник. Фердинанд иска да направи от летния си дом край Варна изискан дворец, пригоден за пищни церемонии, за да смая посетителите си. Той се заема със страст да довърши двореца и да го превърне в истинска резиденция. Обзавежда го със стилна мебел.

Интериорът...

Стените са облепени със златисти копринени тапети. С много вкус са подредени приемните салони, столовата, кабинетът. При двореца Евксиноград през 1893 г. е построена една от първите електрически централи в България /парна/ от 50 kW, която работи до 1930. Направата на електрическа инсталация за Княжеския дворец Евксиноград за сумата 202705 лв. (златни) е възложена на къщата "Сименс и Шукерт" във Виена на 29 септ. 1904 г. (протокол. N 70, на МС. 29 септ. 1904 /12 окт. 1904/.

Направата на глобуси в парка се следи от интендантска служба. От писмения доклад на арх. Златаров научаваме, че на "2 декември 1905 г. първата проба с новото ел. осветление, както в Двореца, така и в манастирските жилища, гдето са поставени всички лустри, е завършена." Електрическите стълбове, поставени от фирмата все още красят парка.

Решението да се построи специална винарска изба в имението е на княз Фердинанд. Планът е изготвен от немския архитект Леерс в началото на 1893г. Винарската изба на Евсиноград е на световно равнище. В нея работят специалисти от различни страни - Австрия, Франция, Италия. Управител в началото е Янко Забунов, следвал курсове по тази специалност в Австрия. Той допринася много за засаждането на качествени сортове грозде и

прилагането на нови методи за производство на редки вина и ракии. Наследява го големият специалист, завършил висше образование в Австрия и Германия - Христо Георгиев, чийто научен труд "Пълно ръководство по винарство", издаден във Варна през 1899 г., подпомага изграждането на модерното лозарство и винарство в страната. Златният медал от Парижкото изложение през 1900 г. е израз на високо признание на вината от Евсиноградската изба и труда на Христо Георгиев.

Трудно е да се изброят всички специалисти, допринесли за възхода на имението. Особено значими са заслугите на Илия Хранков, овладял френските постижения на лозарството и винарството, управител на избата близо 20 години. При царуването на Борис III несменяем управител е Леонид Борисович Лукианов, руски белоемигрант, с висше образование по право и по лозарство, завършени във Франция. Неговите най-големи постижения са конякът "Евксиняк" и гроздовата евксиноградска ракия, и до днес ненадминати.

През 1935 и 1937 г. на международните изложби в Лайпциг и Брюксел евксиноградските вина печелят първи награди. От тогава и досега избата в Евксиноград става носител на 52 златни и сребърни медала от различни международни конкурси.

Още след завършването на строежа на двореца се заражда идеята да бъде построено и малко пристанище в Евксиноградския залив. От 1895 до 1906 г. се изгражда Варненското пристанище. Към края на този строеж започва и строителството на пристанище в Евксиноградския залив. По сведения от докладите на интенданта на двореца М. Златаров от 6 юни 1905 г.

"пристанището е почти готово, но аз замолих г-н Министъра да се направят някои работи, които ако се започнат сега, ще бъдат и те свършени до август; - да се продължи вълнолома с 25-30 м.; - да се продължи стената отпод рибарницата до отвъдната стена така щото баните да бъдат в стената и по стълбите да се влиза в морето. Да се направи една подпорна стена па било и със сух зид,

покрай брега гдето скалата е много надвиснала от страна на рибарниците, да се продължи дървения мост в пристанището с още около 25 метра, за да могат да се приближават малките катери, защото драгата не е стигнала до края на моста, където водата е едвам метър и половина дълбока.

Моризе започна да превозва земя за насипване на пясъка на площадката пред пристонщето, за да посее трева, като същевременно прави и пътищата проектирани на това място." На 6 февруари 1906 г. се възлага на къщата "Сименс - Шукерт" инсталацията на проектор на новопостроеното пристанище. Евксиноградското пристанище представлява вълнолом с дължина 190 метра, направен от естествени каменни блокове. Външната страна на вълнолома към морето е облицована с един пласт каменни блокове с дебелина 1,80 метра. В края на вълнолома е направена малка кейова стена с драгирано пред нея пространство.

Брегът на залива е регулиран посредством подпорна стена, издигната на 2,20 метра над морското равнище и пространството между нея и брега е засипано и изравнено.

Строежът е завършен през 1906 г. През 1928 г. е издигнат фарът, светещ с постоянна червена светлина. Резиденцията е ситуирана сред могъща девствена гора, осеяна с екзотична растителност и оранжерии, разположени на площ от 800 декара. Паркът заедно с лозята, овощните градини и другите обработваеми площи възлизат на 1200 декара.