Старите каменни мостове на Варна
Таш кюпрю

Най-старият мост в нашия град се намира на мястото на днешната сточна гара. Някога той свързва долната блатиста част на махалата с другия бряг на река Девня. След прокопаването на канала между морето и езерото през 1907 г. тази река вече не съществува.

Мостът, издигнат над реката, е изграден изцяло от камък. Той има важно значение, защото през него минава главния стратегически път от Варна за Цариград. За опазването на този път е издигнато укреплението Таш кюпрю табия. През 1872 г. по каменния мост преминава унгарският учен Феликс Каниц. Той оставя една много точна гравюра, на която се виждат мостът, крепостната стена с портата и част от турската махала. За моста споменава също и Костантин Иречек, посетил Варна през 1884 г.

Оживлението по моста е доста голямо – неспирен е потокът от каруци, пешеходци, добитък. За това оживление допринасят и разположените наблизо железарници, коларници, подковачници, както и многобройните ханища, кръчми и гостилници. Наблизо се намират щаварните и кланиците за добитък.

Каменният мост е изграден с активното участие на местното население. Той съществува до 1908 г.

Мостът на хаджи Стефани

Старите варненци помнят как е изглеждала някогашната ул. "Каналска", днес бул. "Цар Освободител". По средата на тази улица минавал естествен канал (дере), през който се оттичали водите от Франга дере. Този канал стигал до Морската градина, минавал покрай нейния цветарник и завършвал при крайбрежната алея. В Морската градина и до днес се вижда краят на дерето.

Над дерето между ул. "Каналска" и ул. "6 септември", днес бул. "Княз Борис I", още през 1883 г. е издигнат мост, наречен на името на своя дарител – хаджи Стефани Николов Гунаропулов. Този солиден представителен мост, изработен от зелен гранит, свързва ул. "6 септември" с Евксиноградското шосе. Мостът на хаджи Стефани е една от забележителностите на града. Той е нагледен пример за естествена връзка между транспортно съоръжение и околна среда. По него минават каручките и бричките на варненци, а също и царските кортежи за Евксиноград. На 28 юни 1901 г., по случай 25-годишнината от Априлското въстание, в България се състоят пищни тържества. Тогава във Варна с военни кораби пристига голяма делегация от Русия, водена от княз Владимир Александрович, син на Александър II (царя-освободител) и княгиня Мария Павловна. В тяхна чест пред каменния мост е издигната огромна арка, на която е поставен надпис: "Поздрав на руския братски народ от България".

През 1930 – 1932 година каналът е засипан. Тогава започва да се оформя днешният булевард "Цар Освободител", а каменният мост е съборен.¹

Аспарухов мост

До 1908 г. плитката и криволичеща река Девня представлява водно препятствие между Варна и кв. Аспарухово. Чрез нея водите на Варненското езеро се оттичат в морето в района на пристанището. Реката силно се разлива и заблатява големи пространства земя. През 1907 – 1908 г. между морето и езерото е прокопан регулиран канал, дълъг близо два километра, широк 50 м и дълбок 5 м. Оттогава река Девня престава да съществува в тази си част и картината на местността коренно се изменя. Заблатените и маларични места постепенно се пресушават и изчезват, защото нивото на Варненското езеро се приравнява с нивото на морето – преди това то било с 1.40 м по-високо. Езерото става достъпно за корабоплаване и водата му се осолява. След завършването и приемането на канала започва и монтирането на нов понтонен мост. Той е продължение на шосето между Варна и кв. Аспарухово.

Движението на плавателни съдове по канала и на коли, каруци и пешеходци по шосето Варна – Аспарухово – Бургас все повече се увеличава и понтонният мост не може да отговори на растящите нужди. Поради това през май 1937 г. държавата започва строеж на модерен подвижен клапанен мост с железопътна линия. С помощта на мощни елекромотори той се отваря само за две и половина минути, като ширината на отвора му достига 30 м. Мостът е дълъг 81 метра, дълбочината на канала е над 6 м, а основите на постамента са поставени на 6 м в почвата под водата. Изграждането на основите на моста е възложено на дирекция „Водни строежи“, а направата на самия мост и на електроинсталацията – съответно на германските фирми "МАН" и "АЕГ". През ноември 1938 г. този съвременен мост е завършен. През същата година е готово и новото шосе, което значително облекчава връзката между кв. Аспарухово и Варна. Тържественото откриване на новия мост, наречен "Аспарухов", става на 28 май 1939 година. Стойността му е 15 млн лева.

След 36-годишна служба, в началото на 1975 г., при авария мостът е тежко повреден и, за да не спре движението, са монтирани два временни понтонни моста. Работата по възстановяване на Аспаруховия мост започва веднага. Старите му съоръжения са демонтирани и е изградена нова подвижна част, която с кран се повдига нагоре, докато мине движещият се по канала кораб. Междувременно започва усилен строеж на най-новия вариант на величествения Аспарухов мост, който е дълъг две хиляди метра, висок - 46 м, и засега е най-големият мост в България.²

¹Мичев, Ив. Най-старият мост / Ив. Мичев. // Народно дело, №45, 22 ноем. 1980, с.7.
Гочев, Ярослав. Спомен за стария мост / Ярослав Гочев. // Народно дело, №6, 22 май 1977,с.6.

²Гочев, Ярослав. Предшествениците на Аспаруховия мост във Варна / Ярослав Гочев. // Варна Експрес, №13, 18 ян. 1993, с.7.