В 1906 г се внасят първите лекu колu в Българuя от княз Ферguнанg, швеgскuя nосланuк, министерството на вътрешните работи, един български инженер с мapкu "Мерцеgес", "Де Дuон Бутон", "Маурер Юнuон". Първата лека кола във Варна nрuнаgлежu на Б. Ючорманскu – американски Крайслер" с шофьор немец. Във вестнuцuте се nоявяват рекламu: "заменете файтона cu с автомобuл "форg"[...] "шевролет"[...] без шум, nушек, мuрuзма". Някоu собственици на колu се npenuтaвaт, nревозвайкu nътнuцu към мopcкaтa гpaguнa, околнocтuтe на гpaga, до манастира "Св. Константuн".

През 1905 г. във Варна се открива клон на Международното транспортно акционерно дружество Виена - Русе - Варна, а през 1907 г. е регистрирано и "Безименно акционерно аутомобилно дружество в гр. Варна". Негови акционери са Златан Бръчков, Александър Василев, д-р Б. Ючормански, М. Филипов, дружество "Грозд", Кожухарско дружество" - София, дружество "Труд" - Русе. То купува два омнибуса с 25 к.с. мощност. След две години дружеството обявява ликвидация.

Второто десетилетие открива нови страници в историята на транспорта за варненци, свързани с Автомобилно предприятие Варна - Бургас, до 1.01.1940 г., когато се открива "Общинската омнибусна служба".

Първите модели омнибуси имат 22 места за сядане, гумите им са бандажни, както при файтоните, а задвижването на задните колела се извършва чрез вериги. Колата се запалва с манивела, осветлението се осигурява от карбидни лампи, а на покрива се поставя багажът на пътниците. Шофьорът използва сигнална тромба.

Първият варненски омнибус се движи по два маршрута: единият - от входа на Варненското пристанище, по улиците "Цариград", "Преслав", площад "Независимост", ул. "Княз Борис I", по Евксиноградското шосе, след като спре на Траката, завършва пътя си при манастира "Св. Константин"; вторият е междуградски - Варна - Добрич - Балчик и обратно.