Идеята за жп линии в българските земи датира от времето на Кримската война (1853-1956 г.), когато Англия, Франция и Австрия предлагат трасета и железници. След това в дипломатическите борби за евентуална линия се намесва и Русия. Постепенно надделява идеята за железница в района на укрепения четириъгълник Русчук – Силистра – Варна - Шумен. В "Цариградски вестник" от 1 декември 1856 г. е отбелязано: "Високата порта обнародва и известява на капиталистите, че иска един железен път да се прави, който да захваща от Варна, ще минава през Шумен и ще отхожда на Русчук, защото този път ще скъси разстоянието от Цариград до Виена със стотина часа ...."

През 1864 г. започва строежът на железницата Русчук - Варна по проект на инж. Хенри Барклей - един от "Братя Барклей", получава концесия за изграждане на линията. На строежа много българи работят ангария. Изненадващо проектът е изменен и линията преминава на 20 км. от Шумен, като е решено да се направи отклонение от Каспичан. Вестник "Турция" отбелязва, че трябва да се обърне внимание и върху подобряване на Варненското пристанище, без което добруването на новата железница е невъзможно. Изразява увереност, че линията ще стане "главната жица на една сетка за съобщения по сичките кюшета на България".

Откриването на линията става на 7 ноември 1866 г. Тя разполага с 500 товарни вагона, 30 локомотива и 40 пътнически вагона от три различни класи. Първите влакове развиват скорост от 38 км. в час.

В аналите на железницата е отбелязано, че с нея са пътували султан Абдул Азис, австроунгарският престолонаследник Рудолф, френската императрица Евгения, румънският крал Карол, Митхат паша, княз Дондуков, Александър Батенберг... На 24 май 1867 г. на гара Шайтанджик (сега Хитрино) става първата голяма катастрофа. С параход от Гюргево до Русе се пренася пощата за Варна и Цариград. Официален език на линията Русчук - Варна във влаковете е френският. Линията става собственост на австрийския барон Хирш, а на 6 септември 1888 г., заедно с подвижния състав, е откупена от българската държава за 53 млн. лева и от 10 август 1888 г. започва да се експлоатира напълно от българите.