Траката

На север от Варна, край двора на Варненското търговско пристанище и морската градина, започва шосето Варна – Евксиноград – Св. Константин. Пътуването е много приятно по единственото за времето си кетонирано шосе, което винаги се поддържа добре. Пътят минава край много вили из лозята и след четвъртия километър се изкачва по "Баирбаши". Пред очите на зрителя, вдясно от пътя, се разстила обширно море и се вижда значителна част от крайбрежието - от нос Калиакра чак до нос Емине.

След още няколко извивки шосето стига до хубаво засенчената местност Траката, която още в началото на миналия век се свлича и пропада към морето вследствие на подпочвени води. Още тогава държавата премества шосето с няколко метра и е принудена да прави дренажи, за да отвежда подпочвените води надолу.

Траката дължи името си на варненския гражданин Тракоолу, който е имал тук кьошк и лозя. Местността се явява междинен пункт по пътя за Евксиноград, Св. Константин и Узун кум. Там, в двете бирарии-ресторанти на Горна и Долна Трака се отсяда за отдих, освежаване с чудесната сладка вода, набавяне на провизии. Някои варненци ходят чак там да си пият аперитива, посрещнати най-ласкаво от съдържателите.

От Траката пътищата се разделят в зависимост какво направление ще се вземе.

Местност Узун кум - Златни пясъци

Историята помни основателите на българската археологическа наука – братята Херман и Карел Шкорпил, като първите застъпници за създаване на курорт в местността Узун кум (Дълъг пясък). Още през 1915 г. те прокарват идеята си за изграждане на морски санаториум и летни жилища в тази местност. С акт от 7 юни 1915 г. гората в района е предоставена от финансовия началник на варненската община за нуждите на Археологическото дружество. Освен гората в местността Узун кум влизат и 160 дка морски пясък и 5 дка езерца. Единодушно е решението на комисия от Върховния медицински съвет в София, посетила през 1915 г. местността, тук да се построи детски санаториум. Въпреки големите усилия на братята Шкорпил, царица Елеонора реализира този проект в Св. Константин. Това обаче не спира именитите археолози и те продължават упорито да отстояват идеята си Узун кум да стане курорт.

През 1924 г. Карел Шкорпил успява да убеди комисията на "Морски сговор", чийто председател е Петър Стоянов – кмет на Варна, че тази местност е най-подходящото място за създаване на курорт. Пред комисията той се навежда, грабва шепа пясък и казва: "Вижте колко чист и жълт е пясъкът. Та това е "златен пясък". Буренакът може да се очисти за два-три дни. " Още на следващия ден команда от моряци разчиства част от района, построява палатки и гости от Плевен първи населват плажа. "Заедно с водните костенурки и змиите цялата местност Златни пясъци, цялата нейна гора беше истинска музикална зала – тук имаше стотици видове птици... " – споделя доайенът в туризма Петър Дойчев.

С постановление на Министерския съвет от 1 декември 1955 г. се поставя задачата да бъдат изградени през следващите две години два курортни комплекса край Варна: Дружба с 1000 легла и Златни пясъци с 2000 легла. Конкурсът за автор на проекта е спечелен от колектив, начело с арх. Георги Ганев. На 11 август 1956 г. е направена първата копка на новия международен курорт Златни пясъци. На 30 юни 1957 г. е открит първия хотел – "Родина". Курортът добива завършен вид през 1965 г.

Петър Дойчев споделя: "Така израсна голямото курортно селище Златни пясъци, в което лятно време в разгара на сезона се събират 30 хиляди души от десетки страни. " Единственото, за което той съжалява е, че "неповторимата природа на тази местност не бе заснета, за да напомни днес тази прелест – съчетание на море с кристално чиста вода, фин златист пясък и гора, истинска джунгла, пълна с пойни птици".

Дългият златен пясък // Морски дневник, III, N 25, 29 юни - 5 юли 2007, с. 8