Като реакция на все по-откъсващия се от връзките с природата градски начин на живот е стремежът към общуване с нея в малкото почивни и празнични дни. За гражданите на Варна от началото на ХХ век стават обичайни разходките на семейства и приятели извън града. Ако са до Шокара, Акациите, Лунапарк (бирарии от двете страни на евксиноградското шосе) или по близките до града лозя, дотам се отива пешком, а ако са към Траката, Св. Константин (по-късно курорт Дружба), Аладжа манастир – с каручки или файтони. Любимо място за отдих на варненци е местността около манастира “Св. Константин”. Там има просторни поляни и чешма с пивка студена вода, в големите корита на която се изстудяват питиета и дини.
Масово, пешком и с каруци отиват жителите на крайните квартали на града на Гергьовден на Максуда (сега квартал западно от старата гара), където край високите тополи става панаир, а на Петдесетница на Аязмото (източно от варненския затвор, където има според вярванията лековит извор), както и на Джанавара. На Карантината (местност край брега на морето на юг от Варна) и на нос Галата се отива с моторни лодки, които правят редовни рейсове в празнични дни. Варненските граждани, които имат вили по лозята си, при хубаво време прекарват там неделния ден семейно, с родственици и приятели. Някои семейства живеят по кьошковете през целия летен сезон – благодатно време, особено за децата, когато на воля играят и скитат из околностите.
От началото на миналия век модерни стават екскурзиите с туристически характер. В това отношение тон дава най-напред интелигенцията. Правят се походи до Гюндюза (живописна местност южно от Варна), Джанавара, Побити камъни, Аладжа манастир, Узункум (днешния курорт Златни пясъци).