Аладжа манастир е най-известният скален манастир по българското Черноморие, монашеска обител, съществувала през XIII – XIV век. Той принадлежи към голямата група естествени пещери, образувани в меките варовикови утайки на дъното на древното Сарматско море, покривало преди около 12 милиона години територията на почти цяла Югоизточна Европа. Манастирът е разположен сред красива гориста местност на 14 км северно от Варна. За първи път в литературата името му се споменава през 1832 година в книгата на руския писател Виктор Тепляков "Писма от България". Началото на системни проучвания на този стар християнски паметник е поставено в края на XIX век от първите български археолози – братята Шкорпил. Основаните от тях Варненско археологическо дружество и музей поемат грижата за неговото стопанисване и опазване. По инициатива на двамата братя през 1912 година Аладжа манастир е обявен за народна старина, а по-късно – през 1957 г., с научно обосновано предложение на Националния институт за паметници на културата – за паметник на културата от национално значение.

Аладжа манастир е сред малкото скални обители в българските земи, където отчетливо се разграничават основните помещения на общежитийния манастир – манастирски храм, параклис, църква за заупокойни молитви, крипта (гробница), кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения. Те са разположени на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала. Манастирската църква на първото ниво, подобно на други православни църкви от Средновековието, е била украсена със стенописи, но лесният достъп до тях е решил съдбата им. Запазени са отделни фрагменти, които с труд се разчитат по стените. Второто ниво на скалния манастир представлява само една по-голяма ниша, в източния край на която е разположен параклисът. Поради трудния достъп, дължащ се на разположението на параклиса, тук са съхранени част от оригиналните средновековни стенописи. Най-добро е състоянието на композицията върху тавана, която представлява един от основните сюжети в християнството – Възкресение Христово, и която се отнася към XIII – XIV век – периода на разцвет на монашеската обител.

Предполага се, че истинското християнско име на манастира е "Света Троица". Названието "аладжа" е от персийско-турски произход и означава "пъстър, шарен". То вероятно се дължи на запазените до по-ново време стенописи от параклиса.