На 2 декември 1894 г. Иван Ев. Гешов, временно управляващ Министерството на търговията и земеделието в първото правителство на д-р Константин Стоилов, внася в VIII Обикновено народно събрание проект на Закон за търговско-индустриалните камари. Той е приет без разисквания и на 11 юни 1895 г. се провеждат първите сесии та търговско-индустриалните камари в София, Пловдив, Русе и Варна. Търговско-индустриалните камари са стопански самоуправляващи се организации за регулиране на икономическия живот, като служат за посредници между търговско-индустриално-занаятчийския свят и правителството. Първата сесия на Варненската търговско-индустриална камара /ВТИК/ се открива на 11 и се закрива на 17 юни. За председател е избран Стефан Бабаджов – търговец.

ВТИК допринася твърде много за правилното развитие на стопанския живот в района на нейните 19 околии. Всички закони, които засягат развитието на търговията, индустрията, занаятите, професионалното образование и въобще цялостното народно стопанство, са обект на проучване от камарата и тя винаги се застъпва за влагане на повече практична мисъл в тия закони, наред с научното им обосноваване. Много общополезни начинания на стопанството и стопанската просвета в района са насърчавани и материално подпомагани. Камарата създава Българското параходно дружество, пощата и телеграфа, банковото дело, борсите и тържищата, цялата местна индустрия. Прави впечатление прагматизмът, високото чувство за национална отговорност и нетърпимост към проявите на бюрокрация и чиновничество.

ВТИК има, обаче, две големи и особени заслуги, които засягат косвено нашето народно стопанство и които заслужават да бъдат отбелязани по-настойчиво. Едната е, че камарата слага началото на търговско-промишленото образование в района си. Тя понася много материални жертви за това образование и поставя началото през 1904 г. на едно образцово обзаведено средно търговско училище. ВТИК открива и търговска академия през 1921 г. – първа в страната /днешния Икономически университет/ и оттогава до сега дава на нашето стопанство и администрация стотици способни и подготвени счетоводители, търговски представители и ръководители. Камарата основава и издържа още 12 занаятчийски училища в по-важните градове от района си.

Другата проява, която издига ВТИК в очите на българските производители от всички браншове на индустрията и занаятите е създаването на Варненската международна мострена изложба. Камарата я поема от ръководителите на Лигата за курорта Варна и я издига до позиция от международна величина.