 Първоначално варненската индустрия се представлява само от няколко малки предприятия, които по размери, и по производство едва ли биха могли да бъдат наречени индустриални. Към 1900 г., след пълното прокарване на специфичната митническа тарифа и след влизането в сила на насърчителните закони от 1905 и 1909 г. това положение постепенно се променя. Оттогава във варна изникват нови индустриални предприятия, между които някои напълно фабрични, като пивоварница „Галата”, памучно-предачница „Цар Борис”, памучно-тъкачница „Г. х. Гечев”/по-късно „Текстил”/, голямата мелница „Сила”, две модерни кожарски фабрики,три механизирани железарски работилници. Същевременно старата стъкларска фабрика в Гебедже /сега Белослав/ се преобразува, а най-големите мелници в Река Девня се превръщат във валцови, с най-модерни двигатели и инсталации. По време на войните индустрията запада поради затруднените връзки с чужбина за доставка на необходимите съоръжения за обновяване на изхабения фабричен инвентар и за доставка на сурови материали и полуфабрикати. Но след 1921 г. стопанския живот постепенно се нормализира и индустрията отбелязва отново голям възход. Възникват все по0нови фабрични предприятия – консервни, рафинерийни, въжарски, металолеярни, за строеж и поправка на кораби, за памучни тъкани, за макарони, фидета, бояджийски, пастели, тебешири, бои, сапуни, взривни вещества, въгледвуокиси, винервайс и други. Това, което трябва да отбележим е, че наред с възникването на разнообразни и все по-нови производства, се извършва и едно постоянно разширение и техническо усъвършенстване на самите предприятия, които издигат варненската индустрия като първостепенен стопански фактор в цяла Североизточна България. Така текстилните предприятия „Текстил” – фабрика от европейски мащаб по своята големина, техническо съвършенство и трудови условия, „Цар Борис”, „Кирил”, „Пилософ, Каракунев & Сие” се издигат като образцови и първостепенни предприятия в страната, както и въжарските „Бр. Цанкови” и „Кисов & Георгиев”, металообработващите „Вулкан”, „Кораловаг”, „Партамянови”, „Енгибаров”, кооперация „Черно море” и много други. По същия път на постепенно усъвършенстване се движат и консервните предприятия: „Бр. Кирякови”, „Илия Иванов”, „Черно море”, както и фабриката за растителни масла „Ст. Донев & Синове”, тестената индустрия и пр. Първата българска стъкларска фабрика край варненското село Белослав е основана през 1908 г., като първоначално е произвеждала кухненски сервизи. При добри трудови условия тук, на три смени, работят близо 1000 работници. През 1929 г. във фабриката е открит нов отдел, за порцеланово производство, а през 1930 г. е открит и отдел за производство на стъкла за прозорци и витрини. През 30-те и 40-те години на XX-ти век производството на стъкларската фабрика намира добър пазар в Турция и Египет. Отначало корабостроителницата е създадена със скромната задача да поддържа съоръженията по пристанището. Неин началник е инж. Тодор Делистоянов – възпитаник на Морското училище и завършил машинно инженерство в Бърно. През годините обаче работилницата разширява своя обхват и става в пълния смисъл на думата корабостроителница. Тук са построени красивите и елегантни корабчета „Галата”, „Евксиноград” и „Екрене”. Пак тук е построен и най-големият за времето си български кораб „Капитан I-ви ранг Матей Стойков”, който плава по Дунава, а също и влекачът „Искър”. След войната през 1885 г.е осъзната за пръв път липсата на собствени параходи и необходимостта от български флот. По-будните български общественици и патриоти започват да работят за създаването на българско корабоплаване и на първото Българско търговско акционерно дружество. Негов председател е Велико Христов, а членове: Кръстю Мирски, М. Колони, П. Попов, П. Енчев. Две години по-късно, след изготвянето на устав и всички предвидени от закона подробности, за директор на първото солидно Българско параходно дружество е назначен Ради Иванов – бивш главен директор на българските държавни железници и пристанища. Веднага след създаването му дружеството е закупило два парахода: „Борис” и „България”. Първоначалният маршрут е от българските пристанища Варна и Бургас до Цариград. По-късно са закупени и корабите „Родина”, „Цар Фердинанд”, „Мария Луиза”, „Балкан”, „Бургас”, „Шипка”, „Евдокия” и „Варна”. Българските кораби пътуват из почти всички морета и разнасят произведенията на българската земя из много страни. Стопанска Варна/Под ред. на Тоню Бербатев – Варна, 1942 г. |