 За летовниците, но така също и за гражданите на Варна, любимо място за развлечения са многобройните ресторанти, бирарии, кафенета, сладкарници, питейни заведения с добре подготвен и прецизен обслужващ персонал. През първите десетилетия на ХХ век във Варна се откриват много луксозни ресторанти. На първо място това са хотелските ресторанти – „Сплендид палас”, „Нови Преслав”, „Булевард”, „България”, ресторант „Кристал” на ул. „Цар Борис”. Нови заведения се откриват и по бул. „Сливница”. Това са първокласните ресторанти – „Грозд”, „Приятна почивка”, „Елит”, „Европа”, „Лилия”, „Прага”, „Орел” и второкласните – „Златна котва”, „Чичо Митьо”, „Крим”, „Бабанец”, „Ешмедеме”, „Русалка”, бар „Панако”, кафенетата „Неапол” и „България”. Със своите „най-вкусни закуски на скара” се слави карнацерия-ресторант-бирария „Чичо”. Много популярен е ресторант „Грозд”, който се намира на входа на Морската градина. Свири оркестър, има дансинг. Тук може да се слуша „джазова музика”. Собственост е на Андрей Прохаска. В горната част на бул. „Сливница” е представителният ресторант „Велика България”. Той има специална зала, в която посетителите могат да си вземат аператив. Наблизо се намира популярната пивница-градина „Свато”, в която „сред омайните звуци на балалайки ще прекарате прекрасни часове и ще забравите тежкото бреме на живота”. Освен тези ресторанти през лятото работят още десетина кръчми, навеси и бараки за скара и напитки. В тях прекарват свободното си време курортистите с по-ограничени материални възможности. По улица „6 септември” са ресторантите „Морско око”, „Венеция”, „Обнова”, „Македония”, „Палма”, „Хайделберг”, първокласен семеен локал „Одесос” и др. В централната част на Варна, недалеч от градския площад „Мусала”, на ул. „Шуменска” № 2 е семейният локал и ресторант „Алхамбра” на Леонард Пржибиловски. Той се слави със своята западноевропейска и българска кухня. Има уютна градина с интимни беседки. В близост до централния площад на ул. „Левски”(днес „Заменхоф”) почитателите на високоалкохолните напитки могат да се уединят пред юзче с мастика или гръцко узо. Заведението на Ани Цукато предлага в малки чинийки безплатно до шест вида мезе от бял боб, хайвер, чироз с копър, сардела с лимон, сирене, скариди. На ул. „Русе”, близо до театъра, са разположени няколко добре обзаведени локали, обслужващи летовниците. Най-близо до площада е заведението „Нов живот” на Илия Тръпчев. На ул. „Русе” № 23 и 33 са заведенията на Пандо Пинзов и Пантелей Зенгинов. На площада пред железопътната гара Варна и в района около него са разположени – особено уютния ресторант „Берлин” на Иван Бакалов – на входа на пристанището, както и ресторантите „Лонгоза” на Ал. Николов и „Цар Борис” на Н. Николов. За първокласен ресторант се смята гаровият бюфет на Д. Бояджиев. С голяма популярност във Варна се ползват бирариите – „Прошек”, „Грозд” със свирещия модерен грамофон, „България”, „Ешмедеме”, „Балкан”, „Батенберг”, „Граничен път”, „Американ парк”, „Нов Преслав”, „Рила”, „Горна Трака”, „Данаил Манов”, „Гюндюз чешме”, „Кристал”, „Бойоолу”, „Чайка”, „Морски звуци”. Много са и кръчмите, пивниците – „Маврово”, „Гайда”, „Малага”, „Малина”, „Чайка”, „Свато Мито”, „Високата механа”, гръцките заведения на Яни Зарикоста, кръчмата на Цукато и Анемояни. Известни кафенета са – „Лондон”, „Сплендид”, „Астория”, „Балкан”, България”, „Преслав”, „Армения”, „Фар”, кафенето на Петър Янев на ул. „Малка Преславска”. Като „артистично кафене от европейски тип” се слави кафене „Балкан”. Помещава се в старинна едноетажна дюкянска постройка на кръстопътя между улиците „Преслав” и „Цар Борис”. През 20-те – 30-те години на ХХ век то е място за срещи на местната интелигенция – учители, студенти, артисти, чиновници, търговци. В него често се отбива и известният варненски скулптор Кирил Шиваров. Редовен посетител на кафенето е и поетът Николай Лилиев. През 1938 г. красивата сграда на частната лечебница-санаториум на известния варненски хирург и акушер-гинеколог д-р Шишков е преустроена в хотел „Ню Йорк”. На първия етаж се намира кафенето на Кръстю Нанов, особено много посещавано от актьорите на варненския театър, който се намира наблизо. През първите десетилетия на ХХ век във Варна има много приятни сладкарници, където жителите и гостите на града могат да хапнат вкусни пасти и различни сладкиши – „Македония”, „Париж”, „Амброзия”, „Вардар”, „Роза”, „Ягода”, „Китка”, „Тулча”, кафе-сладкарница-млекарница „Чичо Митю”, бозаджийници и сладкарници „Пчела” и „Дебър”. За създател на новото европейско сладкарство във Варна се смята Петър Керемедчиев. През 1921 г. той започва работа в сладкарница „Париж” на ул. „Преславска” № 29. Салоните й са богато обзаведени с мека мебел в червен плюш, сервира се в луксозни сервизи. Особено приятно се чувстват посетителите – курортисти и жители на града в лятната градина. Тук се предлага богат асортимент – 15 вида пасти, 20 вида торти, френска баклава, еклери, фонданови бонбони, различни сладка, като най-предпочитаното е от динени кори. В следобедните часове летовниците идват да си хапнат чудесен бюрек, соленки с орехи, закуски и различни сладоледи. На ул. „Драгоман” се намира сладкарницата на две нива „Ясна поляна” на Стефан Милев и сладкарница № 13 на Коста Василев. Фамилия Якови са собственици на три сладкарници – „Савоя”, „София” и „Китка”. В сладкарница „Палма” освен сладкиши предлагат и високоалкохолни напитки. На ул. „Княз Борис I ”( под арменския клуб „Ереван”) се намира сиропчийницата на Георги Божков, където курортистите след плажа пият по един вкусен студен сироп. Петрова, Лидия. Развлеченията в гр. Варна по време на курортния сезон/ Лидия Петрова. // Известия на Регионален исторически музей – Русе.- Русе,2008, т. XIII, с.196-218 |