Георги Мишев пише 30 варианта за заглавие и се спира на 24-я.
За ролята на Ран изборът е между Ириней Константинов и Филип Трифонов. Георги Мишев разрешава колебанията на режисьора със следните аргументи: "Ириней е красавец, холивудски тип. Понеже историята във филма е и моя лична, гледай мен при избора..." Играта на младия Филип Трифонов е естествена, непосредствена, а присъствието му така органично, че и досега е невъзможно да си представим друг актьор в ролята на Ран. Неслучайно изпълнението му в "Момчето си отива" стана негова визитна картичка по отношение на българското кино.
"Преди "Момчето си отива" познавах Невена от "Крадецът на праскови", където тя се целуваше с някакъв небръснат югославски актьор на име Раде Маркович. Лятото на 1972 г. започнахме снимките във Враца. Всичко вървеше много сериозно и като на шега филмът набираше скорост. До идването на Невена на снимачната площадка по сценарий много се приказваше. Но тя дойде, измълча си ролята... и аз покрай нея, и си отиде... По сценарий в нашите сцени нямаше целувки. И когато тя леко ме целуна по бузата в кадър, бях приятно изненадан и гладко избръснат... Така или иначе, като "целунат от Невена", после дълги години имах работа в киното, за което винаги съм и бил благодарен." (Ф. Трифонов)
На ФБФ Варна`72 – наградата на кинокритиката, печели на СБП за сценарий, женска и мъжка роля. Успехът на филма довежда до сюжетното му продължение "Не си отивай" (1976).
