Филмът има прекрасно въведение – плавно, ненатрапващо се, през погледа на нежната Невена Коканова (другарката Георгиева), която въплъщава, по своему, идеала за българската жена: емоционална, с меки черти, добра, понякога тя сякаш живее в свой собствен свят. Има някакво спокойствие в нея. Тя често води безмълвен диалог с останалите герои. Те говорят на глас, а Георгиева им отвръща с поглед и за тях това е напълно достатъчно. Владее един от най-трудните езици, този на сърцето, и намира сродни души точно там, където човек най-малко би очаквал, а именно сред хора, работещи в заводи и мини, хорапрехранващи се с тежък физически труд.
И зрителят вижда изненадата в големите ѝ очи, когато открива заедно с нея, че в този свят на груби мъже с похабени ръце все пак живеят хора с големи сърца.
И наистина, кой е най-добрият човек, когото познаваме? Дали това са хората, дали ни живот и обич и готови винаги да ни подкрепят, дали приятелите, с които сме преживяли толкова много заедно, дали човекът до нас, който ни приема и обича с всичките ни качества и недостатъци. Сякаш няма еднозначен отговор на този въпрос, но едно е ясно – на този свят има много хора, които заслужават да ги обичаме и да бъдем добри ако не заради себе си, то поне заради тях. Така разсъждават и учениците във вечерното училище на другарката Георгиева, когато разкриват пред нея своя малък свят на любими неща и близки хора и ние, зрителите, преживяваме заедно с нея.
ФБФИ Варна`73 - Специална награда, за женска роля. "Сребърен филигран" от Комитета на българските жени на Невена Коканова и Лиляна Михайлова.
Филмът има прекрасно въведение – плавно, ненатрапващо се, през погледа на нежната Невена Коканова (другарката Георгиева), която въплъщава, по своему, идеала за българската жена: емоционална, с меки черти, добра, понякога тя сякаш живее в свой собствен свят. Има някакво спокойствие в нея. Тя често води безмълвен диалог с останалите герои. Те говорят на глас, а Георгиева им отвръща с поглед и за тях това е напълно достатъчно. Владее един от най-трудните езици, този на сърцето, и намира сродни души точно там, където човек най-малко би очаквал, а именно сред хора, работещи в заводи и мини, хора
прехранващи се с тежък физически труд. 
заедно, дали човекът до нас, който ни приема и обича с всичките ни качества и недостатъци. Сякаш няма еднозначен отговор на този въпрос, но едно е ясно – на този свят има много хора, които заслужават да ги обичаме и да бъдем добри ако не заради себе си, то поне заради тях. Така разсъждават и учениците във вечерното училище на другарката Георгиева, когато разкриват пред нея своя малък свят на любими неща и близки хора и ние, зрителите, преживяваме заедно с нея. 
