Родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Като дете няма желание да стане актриса. Обича да рисува, но баща и не позволява да се запише в художествено училище. Учи в Търговската гимназия в София. Кандидатства във ВИТИЗ, но комисията не одобрява нейния етюд с мишка. Гордо напуска Академията, за да не се върне никога там. Режисьорът Янаки Стоянов се ангажира с ролята на съдбата като и поверява нейната първа героиня  - Жулиета. Докато е в Ямболския театър, получава покана за участие във филма "Години за любов" (1957). Среща бъдещия си съпруг Любомир Шарланджиев. Камерата обича Невена: бадемовите ѝ очи, леката бръчица на размисъл, прехапаните устни.

Втората роля, която бележи развитието ѝ, е Лиза от "Крадецът на праскови" на Въло Радев. През 1967 г. снима "Отклонение",  където ѝ партнира Иван Андонов. В моменти на самота Емили Дикинсън разпалва нейното въображение и подготвя моноспектакъл по стиховете ѝ   -  рецитира, пее и танцува. В началото на 90-те съдбата не е благосклона към нея. Поради липса на роли се оттегля в Еленския балкан. "В своите 50 филма Венчето създаде плеяда от женски образи с противоречиви съдби  и характери, изправени на кръстопът, търсещи свое място под слънцето, свое лично женско щастие... Ако е вярно, че режисьорът цял живот снима един и същи филм, още по-вярно е, че тя през цялото време игра неповторимия, единствения, своя женски образ." (Въло Радев) 60-годишния си юбилей посреща в болница в Париж. След това прави невероятно честване на кръглата си годишнина през смях, усмивки и песни така, че всички вярват: страшното е отминало, съдбата е измамена!

Филми с участие на Невена Коканова от фонда на отдел "Изкуство":

Последното превъплъщение на Невена Коканова е на 3 юни 2000 г. Тогава тя се превръща в стих на любимата си поетеса:

"Понеже няма как да спра Смъртта -
тя спря пред мен с внимателно усърдие.
В каляската ний бяхме само двамата -
и нашето безсмъртие."

Първите:

роля на сцената

Жулиета на ямболския режисьор Янаки Стоянов: нейната Жулиета трепти от младост, непосредственост и хубост.

реплика
"Какво има?" от филма "Две победи"

филм
"Години за любов" режисьор Янко Янков. Само на 19 - неопитна, мила, но със страхотен усет за флирт с камерата.

триумф
На международния кинофестивал в Кан председателят на журито Андре Мороа сравнява българката с Жана Моро за ролята на Ирина във филма "Тютюн" на кинорежисьор Никола Корабов.

героиня, създадена специално за нея
Невена от "Спомен за близначката" - драматургът  Константин Павлов твори вълнуващ сценарий и посвещава ролята на Коканова. Свален от екрана по идеологически причини.

документален филм за актрисата
"Целувката на Невена" -  режисьорът  Рангел Вълчанов монтира кадри, в които тя си размена милувки с екраните партньори.

песен за Невена
По музика и текст на  композитора Андрей Дренников.

орден
"Стара планина" -  актрисата не може да понесе "тежестта" му и организира грандиозна благотворителна вечеря в гранд-хотел "София", за да  го раздели с "бедстващи" колеги.

Вторият талант
"Не съм учила никъде да рисувам. Дори с художници не съм се съветвала... Скицирам нещата, разполагам ги в линии и форми в зависимост от настроението в момента."

Стихосбирката "Есенни къпини" на Радой Ралин