Есента напредва, прасковите окапват от дърветата и се налага да ги връзват с тънка тел.
Елисавета докосва с устни гърдите на Иво, опитва се за закопчае куртката му, взира се в различните копчета...
Лиза: "Защо си зашил и австрийско?"
Иво: "Копчетата не воюват помежду си"...
От прост детайл разговорът се превръща в размисъл, едва ли не, за основната идея на филма!"
"Понякога ѝ пусках музика, най-често "Роза се омъжи"... включвах магнетофона, малко преди началото на кадъра или по време на снимките и виждах как актрисата се отпуска и изчезва неусетно от мира всего... Раде пък се затваряше в себе си, обичаше да остава сам. След като сме се уточнили, с никого не разговаряше, боеше се да не се разсее, да не разпилее наживяното." (В. Радев)
"Фактически през двата месеца на заснемане на филма аз почти нито една нощ не спах. Не ме освободиха от театъра. Репетирах и играех в София, а снимахме в Търново. Това беше едно непрекъснато пътуване. Пътуване към този любовен филм... В нито един момент Раде Маркович не се е държал като звезда... По време на снимките ни цялото ми същество откликна абсолютно, от коса до пети на чувствата на героинята ми, на нейното мислене и съзнание... Затова обичам Лиза, заради нейната човечност и поетичност, заради поведението и атмосферата на този филм." (Н. Коканова)
"Когато снимахме "Крадецът на праскови", аз бях млад и "луд"! Да, бях луд, аз наистина се влюбих в Невена... Не мога да кажа кога всичко това се превърна в любов. Но го осъзнах чак когато след снимките се върнах в Белград." (Раде Маркович)
На четвъртия Варненски фестивал през 1964 г. филмът е удостоен със Специалната награда на журито и за най-добра мъжка и женска роля. Участва на фестивала във Венеция и чак тогава тръгва по киносалоните. Премиерата му е на 9 ноември 1964 г. и за кратко време е гледан от над 2, 5 млн. зрители.
