Но най-близка до нас остава легендата за Свети Николай, който бил роден през 280-та година в земите на днешна Турция. Произхождал от богато семейство, но много малък останал сирак. После се замонашил и станал най-младият свещеник. Свети Николай помагал много на бедните хора – оставял им пари или храна в домовете, като ги пъхал през комина или прозореца. В почит на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци на 6-ти Декември - деня на светеца. В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония - Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Те привнасят холандската традиция при честването на празника, и така от англоезичното Сайнт Николас и холандското Синтер Клаас се получава днешното Санта Клаус - Дядо Коледа в англоезичния свят. Първата история, написана за дядо Коледа и неговите 8 елена е поемата “Посещение на Св. Никола” (A visit from St Nicholas) от теолога Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември 1823 година в нюйоркски вестник "Sentinel". В нея се описва как елфът впрегнал шейната с елените пускал коледните подаръци през комините. Познатият ни днес образ на Дядо Коледа се появява малко по-късно, през 1863 г., когато карикатуристът Томас Наст го рисува вече в човешки ръст, с бяла брада, закръглено тяло, червени дрехи, червена шапка с бял пискюл. Той рисува още дома на стареца, който е на Северния полюс и работилницата за играчки на джуджетата. Оттам добрият старец наблюдавал децата по света и си записвал в една книга кой слуша и кой – не. Остана още малко време – пожелахте ли си подаръците и слушахте ли достатъчно през тази година? Пред лъчезарната усмивка на децата и най-строгият старец ще се предаде!