Присъствието на Коледната елха, като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история.
В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината.
Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции. По време на Коледните празници скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечно зелени растения.
Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима.

Римляните пък украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн.

Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата. Легендата разказва, че немският свещеник Мартин Лутер поставя традицията на коледната елха. В една зимна нощ, вървейки през гората, той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата й.

През 17 век навлизат нови мотиви в украсата на коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се предлагат подаръци, храни и дребни украшения, които да се поставят върху елхите. От тук идва традицията да се използват дребни сладки в различни форми за украсата на дървото. В своите бележки от Страстбург през 1601 година, един изследовател описва как местните украсяват елхите си с вафли, захарни пръчици и хартиени цветя в най-различни цветове.

Гирляндите започват да се използват като украса през 17 век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки.
В Англия първото Коледно дръвче е украсено през 1841 г. Кралица Виктория се омъжва за принц Алберт, който е немец, и за да му напомня за родината – той поставя Коледното дръвче в двореца Уиндзор.
Множество мисионери, имигранти, пътешественици разпространяват традицията, която е повод за забавление и щастливи моменти.
През 19 век настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника.

През 1882 година американците патентоват електрическите лампички за елха. Техен баща е Едуард Джонсън, съдружник на Едисон - изобретателят на електрическата крушка. Джонсън украсил коледната елха в своя дом, която се въртяла на поставка и имала около 88 разноцветни електрически крушки, които я направили невероятно красива.
Празничното дърво започва бързо да придобива популярност в Европа. Верни на своите традиции, Средиземноморските страни обаче трудно успяват да възприемат елхата. Те предпочитат да изобразяват Рождество Христово и различни библейски сюжети посредством малки фигурки и специална декорация.
С навлизането на елхата като неизменен елемент от Коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс. Това налага да се започне производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.