ДУМИ ЗА ВЛАДКОВ

Фактът , че днес в съвременното информационно общество се обръщаме с думи на признание към Любомир Владков, е многозначен.

Широтата на интересите и творческата позиция в различните публикации впечатляват с активното отношение към живота, протичащ пред очите ни и към предишния, предопределил и събития и дела.

Като че Владков иска да извае отново своя свят с факти и слово, да опише границите му с издирената и неотменно правена обществено достояние информация .И колкото годините минават, толкова границите се разширяват и отпадат, може би защото Любомир Владков влага най-много усилия в изследването на историческата ни памет за духовността.

Още през 60 - те години се обръща към необходимостта да запазим паметта си за "роден край ". Владков съзнава ,че "сега се натрупва база за краеведска работа за след 20-40 години". И времето измина. Прав си, майсторе, че сега пилците са преброени, вярно - в твоята есен , но са толкова голямо ято.

ПЪРВИЯТ библиографски указател за грaд Варна излиза изпод неговото перо. Владков полага основите на професионално събираната и систематизирана библиографска информация за Варна.

Основите на "откриването на Варна" от ученици, студенти или хора, усетили тръпката на познаването на града, където живеят своите човешки мигове, са положени тук в библиотеката.

"Познаването", "опитомяването" процесът на превръщане от чужд в свой, е превръщането ни от природни хора в човеци на духа , на културата.

Любомир Владков не обича да пази скрити своите открития за "своята Варна" и бърза да сподели, като че ли споделянето с читатели и изследователи ще доведе до новото и неочакваното, ще доведе и други хора и съдби да продължат написването на историята на "нашия вечен град" .

Погледнал преди толкова години към днешния ден, Владков още гледа напред и навярно в това е умението да се живее динамично.

Не се опитах да обхвана очертанията на света на Любомир Владков, указателят е пред нас - за да се докоснем сами в пъстротата на темите, предадени с вярата ,"е едно историческо дело е станало не когато се извършва, а едва тогава, когато е описано и предадено на поколенията".

Кристиана Димчева