"Княз Александър I обичаше да живее във Варна и на мястото на някогашните манастирчета "Св. Константин" и "Св, Димитър" около един час на североизток от града, захвана да гради над морския бряг хубав летен дворец, наречен "Сандрово" (от умалителното Сандро , итал. Alessandro), който мисля се довърши в 1885 г. "разказва Константин Иречек в своите "Пътувания по България".
|
Царуването на Фердинанд в България е свързано с Варна и Евксиноград - "летният дом", в който той престоява с месеци. В него приема гости и държавни глави на чужди страни. Оттук тръгва за чужбина и тук се връща за почивка. като обикновено пристига в двореца в края на юли и остава там до средата на октомври. |
|
|
 
| |
Недопустимо е да се прекрачи дворцовия праг без познаването на нормите за дворцовата етикеция. Задължителното облекло е фрак и цилиндър. Само спазването на дворцовите правила отварят гостоприемно вратите на "Евксиноград".
|
| |
В двореца Фердинанд I обича да кани гости на закуска, обяд, или вечеря.
На закуска приемал местните първенци към 10 часа. С тях разговарял за проблемите на града и окръга.
На обяд канел министри и военни, които почивали през същото време в града и
околностите, а на вечеря близки от варненския елит - офицери от местния
гарнизон, консули, видни варненски общественици всички със съпругите си.
Вечерите започват към 10 часа, когато се явява князът с майка си, съпроводен
от духова музика. След непринуден разговор, към полунощ в салона за гости се
поднасят закуски, прочутите евксиноградски вина. Към 2 часа след полунощ
князът и княгинята се оттеглят.
| |
|
| |
В поддръжката на градините и стопанството в Евксиноград работят според документите на 22.XI.1923 г. - 29 щатни служители и 12 надничари - лозари, градинари и общи работници,като винарната се обслужва от 4 специалисти - лозари, паркът - от 11 специалисти - градинари. През август 1943 г. в Евксиноград има 33 служители, градинари, работници и 7 постоянни надничари, т. е. 40 души. Евксиноград е пазен от стража според списъка от 12 апр. 1918 г. състояща се от 8 стражари - на четири постови места по двойки - фарплаца, входната врата, партера и на централата.
|
Резиденцията е любимо място, зиме и лете, при най-малка възможност царят и неговото семейство предпочитат да живеят в този райски кът.
"19 юли 1924 г. Н. В. Царят заедно с Н. Ц. В. княгинята заминаха за двореца Евксиноград". Два, понякога три месеца през лятото живеят в Евксиноград. Това е заварена от Фердинанд традиция и при Борис III тя не се нарушава.
|
Нерядко владетелят приема министър-председателя и останалите министри на
аудиенции и доклади в Евксиноград, оставя ги ден-два на почивка при себе си,
кани ги на обеди и вечери, за което говорят не само утвърдените там документи: "Във Варна са били приети на доклад от Н. В. Царя
министър-председателят г-н Ал. Малинов и министърът на вътрешните работи г-н
Н. Мушанов." След докладите министрите са поканени на вечеря, а на
министър-председателя е предложено да остане няколко дни на гости в
Евксиноград. (П л а д н е, N. 813, 29 юни 1931 г.)
| |
|
В Евсиноградския дворец са подписани множество укази: за подпомагане при стихийни бедствия от 20 дек. 1894 г.; за утвърждаване на закони за културно-просветни и благотворителни организации от 27 юни 1901 г. и 3 апр. 1943 г.; за утвърждаване на закони за висшето образование - 20 дек. 1894; 6 апр. 1943 г.; за утвърждаване закона за чиновниците - 12 дек. 1897, 16 февр. 1907 г.; за утвърждаване закона за занаятите - 1898, 1943 г.; за утвърждаване на закон за нотариусите - 1885, 10 авг. 1910 г. ; за утвърждаване на закони за окръжните съвети - 28 февр. 1897, 15 дек. 1906 г.; за утвърждаване на избирателното право - 8 ян. 1890 г., 31 ян.
Одобрявани са договори, съглашения, контракти между България и др. страни. подобно на сключеното с Франция на 27 окт. 1892 г. , със Сърбия. 20 дек. 1933 г.
Вземат се решения за жп линии, решения по бюджета, за продажби и отстъпване на държавни земи, за учебното дело. ...
| |
Живял всяко лято в Евксиноград, посещавал резиденцията през всичките сезони
на годината, Борис III свиква с морето и се привързва към неговите капризи и
красоти. Учители и треньори от малък го учат да плува, да гребе, да се
занимава с ветроходство, да се бори с морските несгоди.
| |
|
| |
В устието на Камчия, покрай бреговете и плажовете на Варна, цар Борис
кръжи със своята моторница "Вяра".
За времето си тя е постижение, но от днешна гледна точка тя е подобна на
патрулно катерче с две-три дървени пейки, с трюмче, където трябва да си
прегърбен.
При буря и вълнение водите прехвърлят и заливат пейките, царят
чисти дъното заедно със своя екипаж, изтяга се с тях на дървените пейки, а при
слънчево и топло време плува наравно с всички.
| |
|
Фердинанд в изгнание с най-голяма болка говори за загубата на Евксиноград,
и често пъти моли поне едно лято да бъде в чудната прохлада на този свещен
залив.
| |
Царица Йоана, в интервю пред журналисти на въпроса какви спомени са и останали от България отговаря. - "Рилският манастир и Евксиноград край Варна. Аз обичам планината, но Евксиноград бе моята мечта."
|
От времето на Фердинанд I прелестта на Евксиноград със хармоничното сливане природа и култура поражда симпатии и приятелство .
По високото плато отекват стъпките на:
княгиня Клементина и Джемс Баучер, увлечени в разговор за бъдещето на България,
на високите руски гости, дошли да посмекчат обтегнатостта на държавните отношения и обсъдят така важното преминаване на престолонаследника в православната вяра, на сестрите, братята, братовчедите на Фердинанд, европейски аристократи - с които търпеливо изгражда лобито си Фердинанд. Тук посреща адмирал Пишон - организатор на българската флота и френския премиер Едуард Ерио.
| |
Евксиноград възхищава с хармоничното сливане на човешкия творчески стремеж с красотата
на природата - българското послание недокоснато от времето.
|
