историята...

За възникването на манастира "Св. Димитър" съществува предание за спасените кораби на кап. Димитър в залива южно от нос Сованлък. В знак на благодарност за чудото е издигнат параклис на светеца. Случката вероятно е от втората половина на ХVIII век според датирането на манастирските икони, най-старата от които е от 1717 г.

Параклисът служи за лазарет на акостиралите на черноморския бряг кораби през Руско-Турската война от 1828-1829 г. Като църква той е възстановен, заедно с близкия до него манастир "Константин и Елена" от двамата братя иеромонаси Теодосий и Агапий от Велико Търново. В продължение на тридесет години двамата братя влагат много енергия и увеличават значително благосъстоянието на манастирите.

Манастирът "Св. Димитър" е притежавал 500 уврата лозя, една воденица, ниви, градини и др. имоти в землището на с. Кестрич (Виница). След смъртта на Теодосий, през лятото на 1867 г. до 1880 г. гръцката митрополия владее манастирските лозя, ниви, градини и воденица под аренда. Манастирите, обкръжени от лозята на варненци, постепенно влизат в живота им като места за разходки и развлечения. В спомените на свещеник Христо Върбанов манастирът "Св.Димитър" се споменава като "гостоприемница". В едно свое писмо Петър А. Попов разказва, че в "салона над морето" винаги има заредени маси за "случайните общи посетители" на манастира "Св. Димитър".

Поради близостта си до града, красивата природа и хубавото вино, манастирът "Св. Димитър" ежедневно е посещаван от граждани. Преселването през летните месеци в "кьошковете" сред лозята е стара варненска традиция, това ражда и идеята князът да бъде настанен там. Месеците юни и юли са време на трескава подготовка за посрещането. На 5 юни 1880 година общинските съветници вземат решение по обща повинност да се направи пътят за манастира "Св. Димитър", като е задължена всяка махала да изработи определено пространство от пътя и разноските да се разделят според имотното състоянието на притежателите на лозя край пътя.

Княз Александър I пребивава във Варна от 4 до 22 август 1880 г. Сред развлеченията и светските задължения, като аудиенции и официални вечери, в августовските дни на 1880 година е лансирана идеята Варна да се утвърди като лятна столица на Княжеството. На 13 август 1880 г. "Варненски вестник" отпечатва кратко съобщение: "От вярно място научаваме, че Н. В. Князът щял да си купи място на изток от града, край морето, за летен палат."

На 7 август 1881 година общинският съвет взема решение "да се отстъпи празно място или да се купи такова за палат". Варненската община започва да откупува околните лозя, за да оформи парцела на бъдещата резиденция и наричат местността "Сандрово", за да се знае, че е подарък. Според Александър Головин гръцката община подарява доброволно манастира на княз Александър I, а той от своя страна й подарил 50 000 лева/оценката на манастира/. Френският вицеконсул във Варна докладва, че князът закупува през май 1882 година манастира.

От май 1882 година манастирът "Св. Димитър" е вече официално резиденция на българския монарх. На 15 август 1882 година тържествено е положен основния камък на летния дворец. Освещаването извършват митрополитите Симеон Варненско-Преславски, Григорий Доростоло-Червенски и Натанаил Охридски и Пловдивски. Датата 15 август, празникът "Свето Успение Богородично", е избрана в унисон с новостроящия се катедрален храм във Варна.

През летните месеци там се пренасят държавните проблеми и дворцовите интриги. Александър Головин пише, че генерал Соболев е посрещнат в Сандрово с големи почести - с карета, впрегната с 4 коня 'a la Daumont, ескортирана от почетен конвой.

В лятната резиденция се вземат важни държавни решения, като например подписването на новия избирателен закон и др. След маневри в Шумен през 1885 г. пристигналият на 31 август княз Александър получава новината за Съединението. " Около 13 часа варненци забелязват, че откъм лозята по шосето Сандрово-Варна се задава княз Александър I във файтон, който бързо се движи към града. Пред и след файтона препускат гвардейците от личната му охрана.

Княз Александър I влиза в града по улицата, която по-късно ще именуват "6 септември". Кортежът завива край старата турска казарма и се отправя направо към телеграфо-пощенската станция. Около 16 часа вече се пръска мълвата, че е провъзгласено Съединението на Южна със Северна България.

Когато княз Александър I приключва с телеграмите, около 16.30 - 17.00 часа, почти цялото население на Варна е стълпено около телеграфо-пощенската станция в очакване на новината. Появата на княза е посрещната с възторжени възгласи, на които той отговаря с думите: "Българи! Южна България от днес се присъединява към Северна България. Да подкрепим с оръжие в ръка това народно дело!" Обратният път до Сандрово на княз Александър I е истински триумф.

На 16.03.1881 г. Батенберг получава манастира и околните имоти. На 15.08.1882 г. е положен тържествено първият камък от строежа на Двореца. Батенберг до завършването му 1885 г. летува в старата сграда на манастира. Новият дворец бил наречен Сандрово. Ал. Батенберг остава до 1886 в България.

Новият княз Фердинанд I Сакс Кобургота пристига в България през 1887 г. След избирането му, българското правителство с указ№N 141 утвърждава "Закон за обръщане в частна собственост частните имоти на Негово величество бивший български княз" с който откупува" двореца при Варна и земите му " и го предоставя за лятна резиденция на владетеля.

Заслугата за превръщането на малкия кокетен дворец в райски кът с устройството на обширния парк и изградени по европейски модел градини принадлежи на младия княз Фердинанд. По негово желание дворецът е разширен, а за да посрещнат подобаващо владетелската двойка на 11 март 1893 г. Варненския Общински съвет взема решение "бързо да се направи /шосира/ пътя до Сандрово за да се изненада приятно княза" На 27.07.1893 г. по молба на княгиня Мария-Луиза проектираният дворец "Сандрово" е прекръстен на Евксиноград.

Свидетелство е телеграмата на княз Фердинанд до министър-председателя Стефан Стамболов. "Като се установявам в лятното си жилище, находящо се в местността на манастира "Св. Димитър", реших по желанието на любимата си съпруга новият дворец да се наименува занапред "Дворец Евксиноград при гр. Варна". Натоварвам ви да дадете следуемата се по този повод заповед на административните власти на Княжеството и да се разпоредите щото чрез Министерството на външните работи и изповеданията Главната дирекция на пощите и телеграфите да даде нужното уведомление на Всемирния пощенски съюз за преименуването на двореца при манастира "Св. Димитър" в "Дворец Евксиноград при гр. Варна".

Новото име иде от древногръцкото наименование на Черно море "Евксейнос понтос", т.е. гостоприемно море. Всичко е съобразено с идеята, че на това място ще идват аристократи от цяла Европа, дипломати и държавници и представата за България ще се изгражда от Евксиноградския "летен дом" на Фердинанд I - България, излязла от Ориента, част от европейското пространство.

1891 г. в "Илюстрация Светлина" до поместената графика е и отзива на очарован гост на двореца: "Картината на княжеския дворец в Сандрово е от естество да плени всекиго, бил той артист или не... С такива очарователни красоти, можем да излезем на всеки европейски пазар, пред всеки артистичен салон. Недалеко от търговския град Варна, над високите крайбрежия, накичени с плодородни увити лозя, които съперничат с лозята, растящи над неаполския припек, се издига великолепний княжеский дворец..."

Граф де Бурбулон отбелязва в дневника си за същото време...

Изграждането на двореца е и правителствена грижа - 13 дек. 1896г. /4 ян. в протокол N75 от заседание на МС се постановява " да се прехвърли от гл. 7 ал. буква Д по таз годишния бюджет от министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията кредита от 50 000 лв. предвиден за разширение на Евксиноградския дворец и за водопровод, перачница към същия.

С протокол N 77/1903 на МС се взема решение за строеж на Евксиноградско присттанище с N 70/29 септ. 1904 г.: ... да се даде направата на електрическа инсталация на Сименс Щукерт, а на 18 февр./ 3 март 1906 г. в протокол №13 от заседание на Министерския съвет - На 6 февр. 1906 г. под 728 постанових: "на основание на чл.85 от закона за отчетността по бюджета разрешава се ... инсталирането на един проектор с всичките му приспособления за управлението му от далечната точка на новопостроеното пристанище в Евксиноград да се възложи на на фирмата Сименс Щукерт. Стойността възлиза на 16 000 лв."

След абдикацията на Фердинанд I през 1918 г. Евксиноград става резиденция на Борис II до 1943 г.