градината...

През 1884 г., когато дворецът е в груб строеж, по покана на княз Батенберг в България пристига немският паркостроител Карл Едуард Петцолд, парков директор на Принца на Нидерландия. В продължение на две години той проучва климат, терен, местна флора.

Детронирането на Батенберг спира изпълнението на проекта, но съдейки по възрастта на кедрите (към които Петцолд е имал особена слабост) може да се предположи, че първите насаждения са създадени от немския паркостроител.

За оформянето на парка през 1888 г. цар Фердинанд привлича френските паркостроители Едуард Андре и Анри Мартине. Изпълнението започва през 1890 г., като в периода 1890 -1892 се извършват основните работи по трасирането на партерната част и моделирането на терасите с растителност, внесена от Цариград, Унгария, Франция, Италия. Обемно-пространственото изграждане на парка е съобразено с основните проучвания на почвените и климатични условия. За консултант е привлечен дендрологът Ноймайер от Горската академия в Тарант - Германия.След това до края на първия етап работят Моризе/до 1903/, Антон Краус, Йозеф Крехан/до 1914/. Дейно участие взема и българинът Димитър Георгиев.

Първият декоративен материал е доставен от Южна Франция през 1880-1912 г. Тогава стават и първите засаждания. По най-оголените и каменисти места, след изчистването на камъните е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на р.Камчия. През този етап са засадени вековните видове. Специални грижи се полагат за дворцовия парк, като владетелят е уведомяван за всяка промяна в състоянието на парка.

Проектът на Мартине за обширен крайбрежен парк включва рядка колекция от дървета - от червен дъб до атлантически кедър, които не се срещат другаде на Балканския полуостров. В устройството на парковото пространство и богатството от видове личи не само познавачът, но и ценителят на природната красота.

"Фердинанд обичал цветята. Рядък познавач на всички видове, той немеел пред прелестната орхидея, прекланял се пред балканската перуника. Обичал птиците, не разрешавал да се убива птица в района на парка, направен бил огромен птичарник. Рядко се задържал в двореца, обичал парка, знаел латинските названия на дърветата, птиците, цветята и пеперудите и можел с часове да се занимава с различните видове."

		"Той с право се гордееше с градините,плод на дългогодишно терасиране и поддържане на естествения пейзаж под негово ръководство и с помощта на френски архитекти. Хиляди каруци пръст бяха пренесени от вътрешността, за да бъдат направени тераси до морето. От Марсилия Фердинанд поръча повече от 50 хиляди дръвчета.
		Отначало работата вървеше трудно, защото потоците, които преливаха от поройните летни дъждове, често унищожаваха всичко. На растенията в парка и в градините бяха нужни десетина години, докато се хванат. След това те станаха част от очарованието на черноморския бряг. Пищни рози, рододендрони и азалии се спускаха до водата, която по-късно Фердинанд наричаше "море като черен сапфир".

В изгнание той често говореше увлечен за "Евксиноград" за гроздобера, когато "гроздовете висеха като мънички зрели луни" и японската градина, за която беше поръчал хиляди какавиди за японски пеперуди, така че "цветята да не бъдат самотни". "В дворците "Врана" и "Евксиноград" - пише един френски вестник - се намират екземпляри от най-редки екзотични растения, които цъфтят върху почва, пренесена от Лазурния бряг".

При подбора на растителността стремежът на цар Фердинанд е бил да се придаде на парка предимно медитерански характер, а като ботаник той е търсел богато видово разнообразие. От внесените видове успешно са се приспособили в парка Sterculia platanifolia, Paulovnia tomentosa, Criptomeria japonica, Liriodendrin tulipifera, Quercus ilex, Diospiris lotus, Lagerstroemia indica, Hibiscus siriacus, Zyzyphus vulgaris, Cercis siliguastrum, Brous-sonetia papurifera, Ficus carica, Maclura aurantiaca, Cedrus atlantica, Cedrus deodara, Cedrus libani, Seguoia gigantea, Cupressus pyramidalis и много други.

В края на 1893 г. изцяло е завършено паркоустрояването на територията южно, западно и северозападно от двореца. Североизточно от дворцовата сграда са построени оранжерии за презимуване на палмите и производство на цветя. Осем години по - късно от писмото на г-н Златаров, дворцов интендант от 16 септ.1905 г., научаваме:

"...след проливния дъжд с г-н Моризе, /управител на Евксиноградския парк и лозя/ взехме решение да се свърже досегашното машинно здание за електрическо осветление с една нова цветарница - на дължина около 40 метра, която работа отчасти е вече извършена и според планът изработен от тукашният архитект, ще се доизкара, до края на октомври, а стъклата /джамовете/ и железните части ще пристигнат от Франция от къщата"Logier", така ...в началото на зимата, тази готова цветарница ще събере всички цветя за презимуване..."

Холандска, френска и палмова са оранжериите в Евксиноград. В тях и в декоративния разсадник се отглеждат над 500 вида цветя, над 200 вида фиданки за попълване на пейзажните групи и оформяне на нови. На територията на парка е засадена не само чуждоземна растителност, а и екземпляри от местната флора, селекционирана от Мартине по време на експедицията му в Източна България. През 1895 г. започва устрояването на нови терени - западно и източно от двореца, като под ръководството на Татар-Пазарджишкия горски инспектор Антон Байкушев се извършват масови залесявания и укрепителни мероприятия.

През периода 1900-1910 е построен първият декоративен разсадник за производство на посадъчен материал. Най-напред в парка са засадени кедри и либоцедруси (около оранжериите на двореца). По-късно са засадени различни видове ели и борове До 1912 г. в основни линии се изгражда плановата композиция на имението.

Между 1914-1930 е засадена секвоята, внесена от Северна Америка. Този период остава забележителен с най-суровата зима 1929, когато Черно море замръзва и по-голяма част от от топлолюбивите растения загиват. От 1921 г. Евксиноградския парк се води като поделение на Царските ботанически градини. През 1922 г. директорът им Аларикус Делмард описва 80 вида иглолостни дървета в парка. В последствие се полагат много грижи за поддържане на създаденото и обогатяване на видовия състав.

От 1912-1935 г. голяма заслуга за цветущото състояние на парка има завеждащият парка специалист Георги Шиваров. Приемник на Г. Шиваров през 1935 г. става В. Зибенхюнер. Източно от оранжериите той започва формирането на "английска градина", представляваща парков кът с подчертана пейзажна планировка и богато разнообразие от дървесни и храстови видове. В течение на десетки години в Евксиноградския парк са селекционирани високодекоративни видове от всички континенти.

При поддържането на парка в Евксиноград съществува приемственост, като са запазени мащабът и характерът на композицията, пространствата са с богато обемно-пространствено и колоритно въздействие.

Между 1950-1953 г. площта на парка се увеличава със 150 дка за сметка на бивши лозя, овощни и зеленчукови градини. Оформянето на новите територии става по проект на арх. Борис Шангов, а от 1962 година започва значителна реконструкция на съществуващата растителност и по-специално на масивите. Това се е наложило поради факта, че поддържането на парка е било изоставено за един по-дълъг период от време.

В композиционната структура на парка условно се очертават няколко зони: ценрална (с двореца), гръцка градина (нос Чатал таш), английска градина (източно от оранжериите), крайречна, плажна и производствено-стопанска. Всяка една от тях се отличава със свой специфичен облик и настроение. Композицията на алейната мрежа, която осъществява връзката между отделните зони, е пейзажна (с изключение на партерната част пред двореца). Обединяването на парковите зони в единно хармонично цяло е постигнато чрез умело използване на дървесно-храстовата растителност за оформяне на парковите пространства.

Завършена е най-елегантната и представителна част на парка - партера пред двореца, решен на две нива, с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция., От там е вградената в градинската композиция, част от покривната конструкция на френски средновековен замък "Сен Клу", изгорял през Френско-пруската война 1870 г. Това е единственият архитектурен паметник от Средновековна Франция, пренесен и съхранен в България. През 1890 г. фронтонът е вграден в общата композиция на парка. Дължината му е 10 м., височината 3 м.

В градината е и подареният на цар Фердинанд от английската кралица в знак на благодарност за спасяването на английски кораби във Варненския залив слънчев часовник - " Нека другите да разказват за морските бури и проливни дъждове, аз ще отброявам само твоите слънчеви часове."

В северната част на парка се забелязват останки от РАННО ВИЗАНТИЙСКА КРЕПОСТ от V-VI в., която огражда малък нос известен като "Чатал таш". Крепостта е била северен страж на Варненския залив, а нос Галата е охранявал неговия южен край.
По намерената средновековна орнаментика около крепостта се предполага, че на това място е имало селище по времето на Втората българска държава XII-XIV в.

В италиански хроники, дубровнишки и османски документи от това време. се споменават крепостта и пристанището Кастрици. Братя Шкорпил напълно основателно са смятали, че пристанището Кастрици се е намирало до крепостта Чатал таш в парка на двореца Евксиноград. Тази крепост е до залива Св. Иван, южно от нос. Св. Георги. По време на руско-турската война от 1828-29 г., когато руските войски обсаждат Варна, някои руски части дебаркират на това място.

Крепостта Чатал таш не е проучена, но от нея съществуват внушителни останки - над два метра запазени във височина стени, кули, порта, а вероятно и цитаделата.

В най-източния край, в близост до св. Константин на самия бряг сред скалите е каменния царски трон. Фотографиите са запазили романтичното уединение на княз Фердинанд с морето.