 След Освобождението Варна става един от големите икономически и стратегически центрове на Царство България. В града е дислоциран Осми Приморски пехотен полк. Полкът е формиран с Указ № 41 от 12 октомври 1884 година от 12 Раховска, 16 Провадийска и 20 Варненска пеша дружина. В Сръбско-българската война от 1885 г. навлизането на Осми полк в сражението при Сливница, заедно с VI пехотен Търновски полк и Пловдивския пехотен полк, извършва обрат в хода на военните действия. Българите вече наброяват 40000 души и успяват да спечелят битката и войната. Полкът участва и в боевете при Цариброд (11-12 ноември 1885) и Пирот (14-15 ноември). В Балканската война под командването на полковник Пантелей Киселов Осми Приморски полк се сражава в състава на Втора бригада от Четвърта Преславска дивизия. В началото на войната полкът наброява 70 офицери, 4 чиновници и 4716 подофицери и редници. В Лозенградската настъпателна операция Осми полк взима участие в боевете край Селиолу и разгромява части на турската Втора низамска дивизия. В Междусъюзническата война Осми пехотен полк е изваден от състава на 4-та пехотна дивизия и изпратен в Македония. В състава на 4-та армия се сражава срещу сръбско-черногорските войски в битката при Калиманци. В Първата световна война Осми полк се прославя с участието си в Добричката епопея. На 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния. Осми Приморски полк е включен в състава на т.нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев. На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът навлиза в Добрич, радостно посрещнат от местното население. Румънските войници бягат на север в очакване на подкрепления. Въпреки че освободеният български град се охранява от Осма и Четиридесет и осма роти на Осми Приморски полк, румънците не закъсняват да контраатакуват и на 5 септември голямото сражение за Добрич започва. Българите за първи път се сражават и срещу руски войски. Боевете са тежки и с много жертви, продължават три дни, но завършват с победа за България. В боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. убитите, безследно изчезналите и починали от раните си войници и подофицери от полка са 160 души, а офицерите — четирима. Сред тях е и командирът на Осми Приморски полк — полковник Панайот Минков. Ранените при Добрич офицери от полка са трима, а подофицерите и войниците - 383. Добричката епопея е съизмерима с онова, което българските войски правят при Тутракан. С българската победа в тези сражения са провалени плановете на румънското командване за настъпление в Североизточна България. В боевете край Добрич българските части ангажират превъзхождащи ги неприятелски сили, с което облекчават действията на Трета армия при Тутракан и Силистра и спомагат за бързото освобождаване на Южна Добруджа. След Ньойския договор полкът се реорганизира в дружина. През 1928 г. отново се формира Осми пехотен Приморски полк. Полкът е сред частите, които влизат в Южна Добруджа след нейното връщане в българските граници през 1940 г. От октомври 1940 до юни 1941 г. е на Прикриващия фронт. След изтеглянето си от южната граница е в състава на Варненската отбрана. В заключителния етап на Втората световна война воюва в Нишката и Косовската операции. Днес с името „Осми Приморски полк” е кръстен един от най-големите булеварди на Варна. |