 Създаването на Черноморски военен флот се замисля още през 1896 г. За целта правителството кани у нас френска морска мисия, която да компенсира липсата на опитни български флотски специалисти. Пръв френски военноморски съветник (1897) е лейтенант Пол Моро. Той именно препоръчва практическите мерки в тази насока. Първите флотски поръчки са ориентирани към Франция, тъй като това е не само военно-технически, но много повече политически и финансов въпрос за българската страна. През 1897-1908 г. у нас пребивава втора френска военноморска мисия, ръководена от капитан II ранг Пол Пишон. През този период са построени във Франция и получени основните военни кораби на България: учебния крайцер "Надежда" (1898), шестте 98-тонни торпедоносци "Храбри", "Строги", "Смели", "Летящи", "Дръзки" и "Шумни (1908), спомагателни кораби, плаващи торпедни батареи, далекобойна артилерия, минно въоръжение и др. Пак през този период за главна и единствена българска черноморска база се налага град Варна. На 13 януари 1899 г. се създава и Управление на флота във Варна, първообраз на днешния Главен щаб на ВМС, тогава нужен за общо командване на дунавското и черноморското формирования. През 1909 г. поради флотските нужди е прокопан и каналът, свързващ залива с Варненското езеро, за укритие на военните кораби във вътрешни акватории в случай на нужда. Тогава флотът изпраща и първите си кадри на обучение и специализация в чуждестранни военноморски училища и академии. Българският военен флот осъществява и първите официални визити в руски и турски черноморски пристанища. През Балканската война военният флот проявява за първи път в новата ни история своите високи качества и получава своето бойно кръщение. Още в периода на мобилизация е изградена първата у нас минно-артилерийска позиция във Варненския залив с 214 заградни мини и 4 брегови батареи. Пак в навечерието на войната радиотелеграфистите от крайцера "Надежда" прихващат вражески радиопредавания от борда на чужд кораб във Варна; това е първото успешно радиоразузнаване. По-късно при обсадата на Одринската крепост пак радиотелеграфисти от военния флот подслушват и заглушават радиосвръзките между Одрин и Цариград - първото бойно радиозаглушаване. Най-значимата българска морска победа е на 8(21) ноември 1912 г., когато отряд български бойни кораби (торпедоносците "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки"), командвани от капитан II ранг Димитър Добрев, открива и атакува вражески конвой в район, североизточно от Варна. При атаката торпедото на "Дръзки" с командир мичман I ранг Георги Купов сериозно поврежда и изважда от строя до края на войната турския крайцер "Хамидие", а отрядът влиза в артилерийска престрелка с противника. През Междусъюзническата война (1913 г.) военният флот се прикрива в руското пристанище Севастопол и съблюдава неутралитет, след което се завръща обратно във Варна. В навечерието на Първата световна война българският военен флот е почти със същата материална част, както и през предишните две войни от 1912-1913 г. Докато войната в Европа и по света започва през лятото на 1914 г., България се намесва една година по-късно, на 1 октомври 1915 г., изчаквайки най-благоприятния момент. В тази война България заема страната на Централните сили и воюва срещу държавите от Антантата. Тъй като повече от половината граници на страната са водни, то и ролята на военния флот е особено голяма. Първо сериозно военно изпитание е руската бомбардировка на Варна, извършена на 14 (27) октомври 1915 г. от ескадра на руския императорски флот. Макар че артилерийският обстрел на Варна има нищожни военни последици, тази акция е повод за бързото снабдяване на българския военен флот с нова техника. Всички сили на флота водят предимно отбранителни действия, като успешно неутрализират набезите на значително по-силния противник, както в Черно море и Бяло море, така и по река Дунав. Флотът не допуска вражески десант по български брегове и в това отношение успява да изпълни главната си задача - да прикове и задържи евентуален нападател колкото се може по-далеч от крайбрежията. През тази война флотът дава и своите свидни жертви - потъват няколко кораба, загиват моряци и офицери. Българските ВМС участват във Втората световна война на страната на Германия (1 март 1941 – 7 септември 1944 г.), но от 8 септември 1944 до 9 май 1945 г. заедно със сухопътните и въздушните войски на страната воюват срещу бившия съюзник. На практика флотът е на бойна нога до октомври 1948 г., когато окончателно са прочистени минните полета по българското черноморско крайбрежие и по река Дунав. По време на войната ВМС съществуват като Морски войски с управление и щаб в София, на които са подчинени Черноморски, Дунавски и Беломорски флот с щабове съответно във Варна, Русе и Кавала. Командващ Морските войски по време на войната до септември 1944 г. е контраадмирал Стефан Тошев. Морските войски извършват бойна дейност в интерес на държавите на Оста по силата на съюзническата обвързаност на страната в три основни направления: поставяне на отбранителни минни заграждения по нашето Черноморско и Беломорско крайбрежие; борба с минната опасност на р. Дунав, Черно и Бяло море; ескорт на германските превози по море между Босфора и румънското пристанище Кюстенджа, най-вече в наши териториални води. За участието във войната до 9 септември 1944 г. 104 български моряци (35 офицери, 69 подофицери и матроси) са наградени с германски ордени и медали. Макар и посрещнати изключително дружелюбно, съветските военноморски части влизат на 8 и 9 септември в пристанищата Варна и Бургас в пълна бойна готовност и се разпореждат с корабите на Морските войски като с трофейно имущество. Българските бойни кораби без малките безпалубни миночистачи са реквизирани. Част от плавателните съдове с около 60 български подофицери и матроси са отведени в съветски военноморски бази и зачислени в Черноморския флот на СССР. Иззет е съществуващият архив на военния ни флот, който и до днес се намира в Русия. Постепенно, след настояване на българското правителство, корабите и екипажите са върнати в периода април 1945 – май 1946 г. |