 Още когато градът наброява 30 000 жители, варненци са от първите в страната, които откликват на идеята за създаване на организирано движение със спортна насоченост, и през май 1889 г. основават ловно-стрелческо дружество „Сокол”. Основоположникът на още няколко спорта в черноморския град се появява след пет години. Заслугата на учителя по физическо възпитание Жорж де Режибюс, пристигнал с още 11 свои колеги от Швейцария през 1894 година, за развитието на спорта във Варна е неоценима. Макар че престоява само две години в града, той се откроява над останалите швейцарци със своята активност, прозорливост и организаторски умения. Назначен във Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I” като волнонаемен учител, благодарение на своите всестранни спортни качества успява да склони учениците от горните класове да го последват през дебрите на няколко спорта. Важна роля за развитието на туризма в града има и учителят в мъжката гимназия Карел Шкорпил. Рожденият ден на организирания туризъм във Варна е 5 април 1902 г., когато Уставът на Варненския клон на Българското туристическо дружество е приет от основоположниците. На 3-ти март 1913 г. делото, подхванато от Жорж де Режибюс и от Карел Шкорпил, е сложено на масата пред членовете на Учителския съвет на Варненската държавна мъжка гимназия, които трябва да се произнесат: да има ли дружество/клуб в учебното заведение, кои да членуват в него, каква дейност да развива, как да се нарича?... Варна вече има опит в изграждането на организации със спортна насоченост. Ловците, колоездачите и туристите се обединяват в местни дружества под ръководството на учредените вече централни структури /съюзи/ в столицата. Техните обединения Ловно-стрелческо дружество „Сокол”- 1889 г., Черноморско колоездачно дружество – 1901 г. и Варненски клон на БТД – 1902 г. носят спецификата на все още „спорните” за времето занимания с чист спорт. Единствено гимнастическо дружество „Черноморски юнак”, основано във Варна през 1898 г., може да се счита за организация с преобладаваща спортна насоченост под девиза „Здрав дух в здраво тяло”. В този начален период от развитието на спорта във Варна трябва да се отдаде заслуженото на неговите деятели, на варненската община и общественост, на тогавашния кмет Коста Ранков, които със собствени средства построяват стадион в началото на Приморски парк за нуждите на Първия съюзен юнашки събор през 1900 г. Стадионът е с трибуна от 5000 зрители с изглед към морето и терен за 800 юнаци и 560 състезатели на участващите чети, които демонстрират уменията си по уредна гимнастика, построяване на пирамиди, фехтовка /със шпаги, бастуни и пушки/, борба и ритни топ /футбол/. На споменатата по-горе дата през 1913 г. Учителският съвет на Варненската мъжка гимназия приема, че ученическото спортно-туристическо дружество „Галата”, след година преименувано на „Река Тича” /старото име на р. Камчия/ по настояване на Карел Шкорпил, ще развива всички известни дотогава спортове – лека атлетика, футбол, баскетбол, гребане, хазена, плуване, бокс, конен спорт, волейбол - и че в заниманията могат да участват всички ученици. Създаден като ученическа организация, клубът „Тича” се превръща в спортно формирование, в което могат да участват всички граждани на Варна, проявяващи интерес към спорта и туризма. Негови ръководители са Цани Калянджиев, Никола Ницов, Иван Мирски, Ставри Флоров, Георги Балабанов, Борис Статев, Иван Ранков. Като първи клуб в страната, получил официално признанието на държавна институция за обществено полезна дейност, деятелите на „Тича” поемат мисията си на създатели на еталон в изграждането на клубния спорт. Под името „Владислав” е известен един от най-изявените универсални български спортни клубове. Основан на 3 април 1916 г. под името „Напред” /по-късно „Развитие”/ с ръководство - Георги Георгиев, Коста Заимов, Иван Фесчиев, Иван Паничерски и Кръстю Петров. Клубът провежда активна дейност до декември 1945 г., когато се обединява с „Тича” под името „ТВ-45”. През 30-те години на своето съществуване развива футбол, лека атлетика, баскетбол, бокс, плуване, тенис, тенис на маса. Стоянова, Веска. Отдихът и развлеченията на населението във Варна в края на XIX – първите десетилетия на XX век/ Веска Стоянова.// Известия на Народния музей – Варна. Георги Бакалов, 1987.- с. 186-198 |