В началото на ХХ век поради силата на традицията и поради все още господстващия патриархален начин на живот преобладават традиционните форми на развлечения: честването на календарни и семейни празници, съседски събирания, разграничаване на женските от мъжките забавления. Подражателно се възприемат от заможните граждани модните европейски забави, а интелигенцията  подхожда към тях избирателно и ги приспособява към конкретните условия на българския градски живот.

Сред жените в буржоазните среди стават модни журфиксите – събирания в точно определен ден и час. На тях всяка отива с ръкоделие, а домакинята демонстрира умението си в приготвянето на сладкиши. Обичайни стават и събиранията на “файф о клок” във Военния клуб в делничен или неделен ден. Различни женски благотворителни дружества организират “чай с танци”, “бридж-вечери”. Жените от бедните градски семейства се събират по съседски по къщите на приказка и скромна почерпка, а при хубаво време - по дворовете.

В бита на мъжете развлеченията са повече и по-разнообразни, като се започне от традиционния “зияфет” и се стигне до игралните и публичните домове. Към края на 90-те години на XIX век по официални данни във Варна има около 350 кафенета, сладкарници и кръчми. Най-много мъже се събират в кафенетата и кръчмите на площад “Мусалла”. Те са сборен пункт на адвокати и чиновници, отбиващи се там преди и след работа. Поради честата безработица през деня в тях с часове седят лозари, хамали, каруцари, рибари.
Още в първите години след Освобождението във Варна се откриват “кафе-шантани” и градските власти издават специален правилник за тях, като ги определят: “заведения, където за увеселение на публиката свирят или пеят жени и моми, но да не са с леко поведение”. В афишите се обявява, че жените “ще танцуват канкан и кючек”.
В началото на второто десетилетие на ХХ век мъжете от по-висшите социални кръгове започват да посещават заведения с по-изискана обстановка. Там се обсъждат делови въпроси, завързват се запознанства, създават се нови връзки. Търговци, висши служители, чиновници посещават най-реномираните кафенета: “Лондон” на ул.”Цар Борис” 4, “Балкан” на пл. “Независимост”, в които се играе табла, билярд, моникс. От края на 20-те години на миналия век се организират “клубове” по европейски образец. Най-известни са: “Граждански клуб” на втория етаж на някогашния Еврейски дом на ул. “Преславска”, “Търговски клуб” на ул. “Шипка” срещу театър “Ранков” и “Варненски клуб”, помещаващ се на втория етаж над ресторант “Морско око”. В тях може да се закуси или вечеря, да се играе билярд, шах, бридж, покер. Някои загубвали в последната игра големи суми и ставали герои на скандални истории – сензации в живота на града.

Любимо занимание на мъжете от заможните среди е и ловът, устройван в гористите околности на Варна и близките до нея села. Хазартните игри също получават твърде широко разпространение. Комар се играе както по махленските кръчми и кафенета, така и в хотелите “Комерсиал” и “Централ”.

Посещението на кинопрожекции се превръща в най-масова форма на развлечение на градските жители. Първите кинопредставления се организират около 1911 г. в брезентови палатки, поставени на площада пред тогавашната Мъжка гимназия. Смешните и наивно-сантиментални филми се придружават от словесен коментар и изпълнения на пиано. Постепенно се построяват киносалони и летни кинотеатри, в които строго се следи любовните филми да не се посещават от учащи се.

Танцувалните забави са едно от най-разпространените удоволствия в града. На баловете се демонстрира не само материално благосъстояние, но и изискан вкус. Вечеринките пък са една демократична форма на развлечение, популярна сред чиновници, учители, дребни търговци, занаятчии и особено младежи. Сред кръговете на интелигентите с по-редки професии – адвокати, лекари, архитекти, инженери – се утвърждава така нареченото соаре, където се отива със строго официално облекло, има осигурен богат бюфет, изискано сервиране и отличен оркестър.

---

Стоянова, Веска. Отдихът и развлеченията на населението във Варна в края на XIX – първите десетилетия на XX век/ Веска Стоянова.// Известия на Народния музей – Варна. Георги Бакалов, 1987.- с. 186-198