Колоритната амалгама, представляваща смесица на остатъци от миналото и модерни елементи, бележи портрета на  варненеца от края на ХIХ и началото на ХХ век. Мирното съжителство на Изтока и Запада, на традицията и  модерното дават основната характеристика на културата, бита и външния вид на мнозинството от хората. Според социалното положение и материалните възможности в града могат да се видят както банкерският, политическият и интелектуалният елит, заобиколен от своите готвачки, гувернантки и ординарци, разговарящ на чужди езици и демонстриращ модни тоалети, до обикновеното работническо семейство, прекарващо почивните дни на село при роднини, приготвяйки зимнина.

Сред най-заможните градски жители модни стават баловете. На тях присъстват със съпругите и дъщерите си най-видните представители на градската общественост. Първите балове след Освобождението започват да се устройват от 1879 г. във Военния клуб, помещаващ се в старите турски казарми. За поведението на хората, за взаимоотношенията между двата пола, за танците красноречиво свидетелстват спомените на В. И. Немирович-Данченко: „Научили се да танцуват кадрил, полка – но, боже, с какво сериозно изражение на лицето. Кавалерът постоянно се извинява на дамата, че е докоснал талията й, а дамата е съсредоточена, като че ли се извършва необичайно важно богослужение. Не се гледат в очите, а през рамо. Разговорът се счита за крайно неприлично нещо.” Особено тържествен е балът, устроен в чест на първото стъпване на княз Батенберг на българска земя във Варна. Дамите и градските първенци пристигат облечени във възможно най-представителното си европейски тип облекло /в местния вестник подробно се коментират тоалетите на най-видните жени на бала/, играят усърдно модните европейски танци, но истинското веселие започва, когато князът се оттегля и оркестърът засвирва хоро. Изпращаните писмени покани за бал целят забавлението да бъде осъществено в точно определен кръг. Същото се постига със строгите изисквания за облеклото, които се обявяват в местните вестници  наред с програмите на бала. В края на XIX век варненци отиват на бал пешком.
Жените върху официалната дълга рокля, направена все още саморъчно и в по-редки случаи изписана от чужбина, от модерните тогава тафта или ламе, с волани от тюл, носят голям дебел шал или палто от кожа, на главата дантелен шал или шапка, в ръката – торбичка с балните обувки, които заменят изкаляните по тъмните улици на града. С течение на времето жените от „висшето” общество правят всичко възможно, за да се появяват с различни тоалети според модата. Това е демонстриране не само на материално благосъстояние, но и на изискан вкус. За това, доколко баловете занимават умовете на дамите от буржоазните кръгове, свидетелстват съветите, които им дава списанието „Женски свят”, издавано във Варна.
Мъжете обличат фрак или смокинг, жилетка, бяла риза с колосани ръкавели и нагръдник, обуват лачени обувки, на главата слагат цилиндър или бомбе тип „Борсалино”,  на ръцете – бели ръкавици и държат бастун с инкрустирана дръжка.
В началото на XX век след построяването на представителната сграда на Военния клуб през 1900 г. на бал се отива с ландо или файтон.

Налагането на смесен плаж във Варна през 30-те години на миналия век и постепенното разголване на жената - от свободно падащите плажни комбинезони до съставените от две части бански костюми, говорят много за промените, които настъпват в манталитета на гражданина. Макар и трудно, а понякога с нескрито противодействие, новият образ на жената и новото й място в обществото започват да си пробиват път в общественото съзнание. Тя не е вече само свенливата девойка и тихата съпруга, но и жена, която знае достойнствата си и подчертава своята женственост. Мъжете започват да оценяват жената, ако не като равностойна, то поне като личност с определени интереси, като партньор, на когото могат да разчитат, като човек със своя позиция и мнение по различни въпроси, а не само като обект на желание, майка и домакиня. За тази промяна не малка роля изиграва навлизането на жени в различни професии – особено през и след войните, и възможността те също да имат свой доход, което ги прави финансово не напълно зависими от съпрузи и бащи. Наистина в тези години това е процес, който засяга сравнително малка част от жените,  главно в големия град и сред определени социални среди /интелигенция, работници/, но вече съвсем ясно се очертават насоките в развитието на тази тенденция.

---

Георгиева, Борислава. Градските развлечения / Борислава Георгиева . - София : Парадигма, 2006.

Стоянова, Веска. Отдихът и развлеченията на населението във Варна в края на XIX – първите десетилетия на XX век/ Веска Стоянова.// Известия на Народния музей – Варна. Георги Бакалов, 1987.