 Предишната неравномерна трудова заетост, зависеща от сезоните, при новите условия в града е заменена с ритмично разпределен труд през цялата година. Заниманията със занаяти, търговия, служба в административни, в просветни и културни институти довеждат до точното определяне на работните и почивните дни. В неделите и в дните, обявени от властите за официални празници, не се работи. Извън работното време се създават и укрепват такива връзки, които са необходими за запазване или извоюване на престиж в обществото. Те допринасят за обмяна на знания, мнения, за предаването на традицията, за обновяването и обогатяването й в една непринудена атмосфера. Появяват се нови форми на отдих и развлечения, отговарящи на нови социални и духовни потребности. В делничните дни след приключване на работния ден във варненските семейства следва вечеря и обсъждане поведението на децата вкъщи и в училище, размяна на новини за случилото се в махалата или в града. Отдихът в неделния или празничен ден включва отиването на църква, по-продължителния и обилен обяд, следобеден сън и гостувания. Сред заможните кръгове се установява обичаят да се правят официални визити следобед или вечер без или с покана, изпратена чрез слугинчето. Характерно женско занимание във Варна става ходенето на баня. Там жените прекарват половин ден, като похапват донесените от вкъщи лакомства, пият кафе, приготвено в огнището на съблекалнята, и изстудена в шадраванчето лимонада. Постепенно това традиционно угощение става по къщите след баня. Стоянова, Веска. Отдихът и развлеченията на населението във Варна в края на XIX – първите десетилетия на XX век/ Веска Стоянова.// Известия на Народния музей – Варна. Георги Бакалов, 1987.- с. 186-198 |