Във Варна ЛИЛИЕВ написа последния свой цикъл стихотворения "При морето" - може би най-изисканите и едновременно най-мъдрите стихотворения в неговата строго ограничена и необикновено вглъбена лирика. Един цикъл стихотворения, които той дълго време е носил и извайвал в мисълта си, кой знае дали е можел да балансира трагичното раздвоение, да успокои поета, че той все още не е скъсал с призванието си...

Сигурно не без основание Крум Кънчев си приписва голямата заслуга, че съзнателно, упорито бил "изтръгнал" тия стихотворения от Лилиев, че без неговата "груба намеса" Лилиев нямало да напише "При морето".

"Драги Кънчев - упорствал от своя страна Лилиев,- поетът раздава на хората само това, което е в него, което е негово притежание, преживелица, съдба... Морето ми е чуждо и далечно въпреки неговта близост." Кънчев е морски човек и ми е разказвал с почуда, че докато живеел във Варна, Лилиев не е направил нито една морска баня и само веднъж се съгласил да се качи на лодка." Повозих го с гребла около 500 метра от пристана до Малкото казино".

Лилиев ценеше много морската страст на Крум Кънчев и го насърчаваше той именно да пише за морето, за Варна. "Всеки си има своя Варна, любезни Кънчев - пише му Лилиев в писмо от 11.XI.1932, - без която не би могъл да живее. Вашата, за щастие, отговаря на една действителност, заспала край брега на морето в своята най-хубава приказка. Тя чака, тая приказна Варна, да възкръсне в някоя вдъхновена българска книга. Кой ще я напише? - Не аз на всеки случай. Може би някой, който живее далече от нея и копнее за нея като Вас". (Кънчев е по това време учител в Стара Загора.)

На 30.X.1936 Лилиев пише от София:

"Любезни Круме Кънчев, малко късно Ви благодаря за хубавото писмо, но ще прощавате. Благодаря Ви не само за писмото, а и за спомените, които то събуди в мене - спомени за Варна и морето.
Не се съмнявам, че работата в училището не Ви е покорила изцяло, че намирате време и за Вашите мечти.
От сърце Ви желая да осъществите тия мечти. Не правите хубаво - да дохаждате в София и да не ми се обаждате! Аз съм все още на старото си място - в театъра! Как се задържах - минават вече две години - там, сам не мога да разбера. А отдавна копнея и аз за нещо по-друго от това, което е станало мое "всекидневие" - и, ще рече, моя "мъка". Много здраве на Вас и на морето. Николай Лилиев"

А точно две години преди това Лилиев е писал на Кънчев след прибирането си в София: "Не зная да се радвам ли, или не. Потънал съм в работа и не ми остава време да погледна дори планината. В това отношение във Варна беше някак по-добре, но на тоя свят, драги Кънчев, може би за нищо не заслужава да се скърби..."

Из "Николай Лилиев всред своите приятели" от Георги Константинов. Изд. Бълг. писател, С., 1971