Нов живот за Варна – да стане лятна столица на българската култура. С тази цел през 1926 година се издига идеята да се създадат Летни музикални тържества от Културно-просветното дружество и Дома на изкуствата.
“Всички, които жалеят и милеят за доброто на Варна, нека й се притекат на помощ!” – призовава кметът Никола Попов при откриването на вторите летни музикални празненства.
“Българи, вслушайте се в песните на нашите музиканти – на тези, които творят, и на тези, които изпълняват наши музикални творби, и разнасят славата ни по целия културен свят” са началните думи на възванието, с което Васил Ставрев се обръща към варненци. Много усилия полагат организаторите им, все имена от варненската културна история – проф. Цани Калянджиев, проф. Янаки Арнаудов, Найден Найденов, Йордан Тодоров, Александър Кръстев, Димитър Младенов. Сформиран е комитет в София – Добри Христов, Панчо Владигеров, маестро Георги Атанасов, Иван Камбуров и др.
Становището на всички е: “Музикалните тържества да носят общобългарски характер, да бъдат организирани в национален мащаб, да обединят участието на най-добрите музикални сили в страната – оркестри, хорове, диригенти, солисти – инструменталисти и певци.”
На 23 юли 1926 година с “Тържествен марш”, дирижиран от автора му Добри Христов, се поставя началото на първия музикален фестивал в България. В седем вечери при участието на Гвардейския симфоничен оркестър, смесения състав на Плевенския общоградски хор и големите музиканти – Христина Морфова, Констанца Кирова, Петър Золотович, Панчо и Любен Владигерови, Славко Попов, Андрей Стоянов и др. - варненци слушат изпълнената за първи път “Тутраканска епопея” на Добри Христов, “Егмонт” на Бетховен, “Недовършената симфония” на Шуберт, бисерните изпълнения на Христина Морфова. За първи път на авторски концерт на Панчо Владигеров е изпълнена “Българска рапсодия Вардар”.
Успехът е огромен, възторжени рецензии заливат вестниците, защитават родното изкуство и “българския народ, който заслужава да му се гарантират условия за духовно развитие”. И все пак помощта от държавата е нищожна и заедно с приходите от билетите едва ли покрива всички разходи, макар много от солистите да се отказват от възнаграждение. Едва третите варненски музикални празници имат не само морален, но и материален успех.
След тригодишно прекъсване, с подкрепата на музикалната общественост от цялата страна, през 1935 г. Културно-просветното читалищно дружество възобновява тържествата и те се откриват в сградата на градския театър с “Тракийски танци” от Петко Стайнов.
През август 1938 г. варненският музикален фестивал става международен. В издадения за случая вестник “Международни музикални фестивали”, наред с името на гостуващите, четем за бъдещето му като “дни на духовна радост”. За жалост Втората световна война слага своя отпечатък върху фестивала.
За “Варненско лято” се заговаря отново едва през 1957 година.
Димчева, Кристиана. Дни на духовна радост/Кристиана Димчева// Епоха, №24, 16-22 юни, 1993, с.4
