На 1 (13) юли 1878 г. в Берлин представителите на шестте Велики сили и на Османската империя подписват договор, с който да се уредят "въпросите, повдигнати на Изток от събитията" през 1875-1878 г. "и от войната, на която прелиминарният Сан-Стефански договор тури край". С Берлинския договор се признава правото на българите да имат "самостоятелно трибутарно княжество под върховната власт на Султана". С този акт, 482 години след завладяването на Видинското царство, се възстановява българската държавност.

Новосъздаденото княжество обхваща земите между Дунава и Балкана (с изключение на Северна Добруджа) и Софийския санджак. Неговата повърхност е 62 777 кв. км. На юг от Балкана до Родопите, Сакар и Странджа се разпростира автономната провинция Източна Румелия, чиято територия възлиза на 35 208 кв. км.  

На 6-ти септември княз Александър бе в летния си дворец в Сандрово, при Варна, когато получи от Пловдив следната депеша:

"Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше височество. Правителството съборено. Живейте!
Ваши верни поданици.

Временното правителство"

На 6 (18) септември 1885 г. в Източна Румелия се извършва преврат и български революционен комитет прокламира Съединението на областта с Княжество България. Два дена по-късно княз Александър I (Александър Батенберг) издава в Търново "Указ за Обединението", с който утвърждава извършения революционен акт. На свиканата на 24 октомври (5 ноември) 1885 г. в Цариград посланическа конференция Великите държави и Османската империя, след разгрома на Сърбия в Сръбско - българската война, са принудени да признаят Съединението и с Топханенския акт от 24 март (5 април) 1886 г. управлението на автономната област е поверено на българския княз. След признаването на Съединението повърхността на България фактически нараства до 96 346 кв. км.

На 22 септември (5 октомври) 1908 г. Княжество България обявява своята независимост от Османската империя и е провъзгласено за царство. Независимостта е легитимирана на следващата година с подписването в Цариград на Турско - български протокол от 6 (19) април 1909 г., с който формално е узаконен актът на Съединението от 1885 г. и е потвърден българският суверенитет над цялата територия на страната.