Едно от най-забележителните събития в новата българска история е Съединението от 1885 година и неговата бляскава защита в Сръбско-българската война. В топографски план град Варна остава далече от горещите точки на Българската криза, започнала през есента на 1885 година и ескалирала в августовския преврат от 1886 година. Това обаче не означава, че варненци са безучастни към тези събтия. Варненското общество съвсем не е изолирано от драматичните процеси, останали в националната ни съдба като примери на героизъм и жестока политическа нетърпимост.

С тези думи княз Александър I се обръща към варненци излизайки от телеграфо-пощенската станция, където получава потвърждение за Съединението. Всъщност може да се каже, че Съединението започва от Пловдив и Варна, защото тук княз Александър I получава новината. Той пристига в Сандрово на 31 август след приключването на маневрите в Шумен. Телеграмата на временното правителство е изпратена в 7. 00 часа на 6 септември, а князът се запознава с пристигналата кореспонденция няколко часа по-късно. Както споделя още на 6 септември с митрополит Симеон, "след като си направил банята, взел да отваря отправените му телеграми, между които намерил една от Пловдив, подписана от "Временно правителство", с която му се съобщава, че народът провъзгласил него за княз и го чака да отиде в Пловдив".

Около 13 часа варненци забелязват, че откъм лозята по шосето Сандрово-Варна се задава княз Александър I във файтон, който бързо се движи към града. Пред и след файтона препускат гвардейците от личната му охрана. Княз Александър I влиза в града по онази улица, която по-късно ще именуват "6 септември". Кортежът завива край старата турска казарма и се отправя направо към телеграфо-пощенската станция. Тя се помещава тогава на втория етаж в сградата на градския съвет до неговата заседателна зала. Телеграфо-пощенската станция е с отделен вход откъм градската градина, която бързо се изпълва с народ. Неочакваното появяване на княза силно впечатлява варненските граждани. Препускането на файтона, както и особено съсредоточеният, сериозен и загрижено-възбуден поглед на княза всяват тревога и разпалват любопитството на гражданите. За кратко време целият площад пред станцията се изпълва с народ. Правят се предположения за необичайното поведение на монарха и неговото продължително бавене в телеграфната станция. Самият факт, че князът отива именно в телеграфната станция, е достатъчен, за да възбуди нещо повече от любопитство сред гражданите. С всяка измината минута напрежението от неизвестността нараства, а на настойчивите въпроси гвардейците не знаят какво да отговарят.

         

Около 16 часа вече се пръска мълвата, че е провъзгласено Съединението на Южна със Северна България. Слухът става все по-упорит и по-упорит и скоро се разнася из целия град. Първите коментари са за евентуална война с Турция и за отношението на великите сили и най-вече на Освободителката към Съединението. Зашеметяващата новина стига и до митрополит Симеон. "Разтреперан от душевно вълнение, разказва дядо Симеон, отидох на телеграфната станция, пред която стояха около двеста души народ… Митрополит Симеон лично от княза научава първите подробности за извършеното Съединение и присъства на телеграфния разговор между д-р Странски и княз Александър I. Със собствените си очи митрополит Симеон прочита съдбоносните телеграми, за които разказва в писмото си до Евлогий Георгиев:

         

"...И ми даде да прочета телеграмата, която съдържаше горе-долу следното: Около две хиляди народ от околностите днес се събра пред конака и провъзгласи, че Източна Румелия не съществува, а признава за княз Негово Височество Българския княз за господар… Народът във всичките градове в Южна България, продължаваше телеграмата, посрещна с възторг станалото в Пловдив и провъзгласили за княз на Южна България българския княз и го очакват. Като получил тази телеграма князът отговорил на Странски, че приема решението на народа и ще тръгне за Пловдив. На това, приложил князът, аз тази вечер тръгвам и вярвам, че в неделя ще бъда в Пловдив, за да съм и там княз… Прекръстих се като чух тия известия от устата на българския вожд, прекръсти се и той и се целунахме."

"… Като пристигне в Пловдив, ще издаде манифест и ще съобщи на Великите сили за станалото, че той приема решението на народа в Южна България и пред тях ще гарантира живота, имота и честта на мюсюлманското население и на другите жители, ще изкаже, че признава сюзеренитета на султана и ще го помоли да припознае извършеното дело. Забравих да ти кажа, че Странски телеграфира, че тишината в Южна България не е нарушена..."

Когато княз Александър I приключва с телеграмите, около 16:30 - 17:00 часа, почти цялото население на Варна е стълпено около телеграфо-пощенската станция в очакване на новината. Появата на княза е посрещната с възторжени възгласи, на които той отговаря с думите:

"Българи! Южна България от днес се присъединява към Северна България. Да подкрепим с оръжие в ръка това народно дело!"

Обратният път до Сандрово на княз Александър I е истински триумф. Само за няколко часа той се превръща в герой за гражданите, които го акламират възбудено, щом го зърнат. Всеобща екзалтация завладява варненци. Всички те осъзнават съдбовността на историческия момент, което ги ентусиазира да бъдат не просто наблюдатели, а активни участници в него. Безусловната решимост на княз Александър I предизвиква подем от патриотични чувства и жертвоготовност за тържеството на "това народно дело".

Извадка от книгата на д-р. Б.Денчев
"ВАРНА В БЪЛГАРСКАТА КРИЗА 6.IХ.1885 - 9.VIII.1886"