НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ НА ДЕТСКАТА КНИГА

Ето откъси от техните съчинения:

Ивелин Жеков, 12 г.

"За едни книгата е средство за прекарване на времето, за втори тя е изключително ценна, а за трети е просто книга. За мен тя е нещо велико. С помощта на книгата мога да се приобщя към всички минали и настоящи събития, да се насоча към мислите и чувствата на цялото човечество."

Дарена Милкова, 10 г.

"Книгата е нещо много хубаво и свято. Тя е възникнала още в стари времена. Всеки иска да узнае нещо и затова търси книгата. Адам и Ева също са искали да узнаят какво е ябълка. И понеже не само те са искали да узнаят нещо, точно заради това е създадена книгата. Аз не мога да си представя света без книгите. Скоро ние ще навлезем в 21 век и трябва да разберем, че ако има книги и словото е живо, светът ще е много по-добър, отколкото е сега..."

Славена Василева, 12 г.

"Книгата е прозорец към знанието. Без нея щяхме да бъдем необразовани и неграмотни. Но тя доизживява времето си. След някоя друга година ще я заместят компютри. Но книгата няма право да изчезне от книжарниците и библиотеките. Човек, който е неук, не може да се занимава с компютърна техника или каквото и да е друго... За жалост съвременните хора не четат като родителите си, когато е нямало телевизия и радио. А всеки ден се появяват нови и нови книги. Не е възможно да се прочетат всички, защото животът ни не би стигнал. Но кой би се заел да твърди, че за да се предаде една идея, са нужни километри редове?

Във всяка книга, която съм прочела, съм намерила нещо, което ме впечатлява и обогатява, нещо, което ще запомня за цял живот."

Ивайло Дочев, 11 години

"Отдавна, много отдавна имало чудна страна. Наричали я Страната на книгите - заради големия брой библиотеки и още по- многобройните книги в тях. Тези библиотеки били особени. Имали най- малко по пет етажа. Вратите се отваряли, като се разкаже книга и подробностите за нея. По покривите били разпръснати книги. Наоколо имало големи градини - дърветата в тях били с имена на книги, птиците - с имена на героите от тези книги, а във всеки храст се разказвала по една сцена от тях. Най-голямата библиотека в тази страна се наричала "Сладкодумница" и била на 12 етажа..."

Полина Иванова, 12 г.

"Когато започнах да чета приказките на великия чародеец Андерсен, един вълшебен свят се разкри пред мене: светът на героите му - смели и силни, добри и благородни... Обичам ги всичките, но особено любима ми е "Малката кибритопродавачка"... Продължих да чета приказки - Братя Грим, Пушкин, Хофман... Потъвах в размисли след това за своя живот и за отношенията между хората. Така книгата ми стана мил приятел и добър съветник. Разбрах, че тя не е средство за убиване на времето и за приспиване. Но не винаги можем да попаднем на подходяща и полезна книга. Понякога съм губила време в търсене и лутане... Събирам си книги на любими автори. Книгата ражда нови мисли, пълни човешкия ум със светли помисли и щастливи догадки, създава добро настроение, дава смисъл на живота. Чета и научно- популярна литература, която скъсява пространствата, за да ми покаже Далечни страни и морета, да ме запознае с мъдростта на отдавна загинали хора... Хубавата книга ми остава приятел за цял живот, помага ми да стана по-добра. Моят жизнен опит е още много малък, но уверена съм, че до края на живота си ще я обичам и пазя..."