АТАНАС СТОЙЧЕВ е роден през 1949 г. в с. Равна гора, Варненско. Завършва Висшето Военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" във Варна. Плавал е като електромеханик с корабите на "Океански риболов" - Бургас и Параходство "БМФ" - Варна. Първата му книга с разкази на морска тема - "Нон стоп", излиза през 1988 г. в Профиздат. Следват "Пясък от дъното" (Факел, 1993), "Не ми вярвай, скъпа" (Факел, Център за изкуства "Сорос" 1995), "Слаби ангели" (Факел, 1999). Негови творби са публикувани в литературната ни периодика и са били отличавани с литературни награди. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на пиесата "Скандал в рая", която през 1994 г. получава Голямата награда в Националния конкурс за произведения на морска тема, а през 1996 г. е поставена на сцената на Фестивалния и конгресен център - Варна (постановка на Станчо Станчев). По време на Седмицата на морето - Варна '99 на сцената на Фестивалния и конгресен център се очаква премиерата на пиесата му "Задник, змия и бич" (постановка на Румен Велев, Арт-клуб "Сезам").

Не само моряците са представяни като мъже на дълга с романтична душа, възпявани и същевременно снизходително потупвани по рамото. Разбира се, не са малко тези, които нямат нищо против - в повечето случаи те дори не искат да чуят истината за себе си, представят си литературата като дъжд от комплименти... Още преди да тръгна да плавам, бях жегнат от тези окастрени хора, герои без борба, които карат читателя да скучае още от първата страница. Сигурно това не е най-светлият порив да пропишеш, но аз бях лично засегнат и не можех да не направя един такъв опит да се добера до истината.
Всеки кораб е едно малко затворено общество и в него непременно има романтични души, има мръсници, приятели до гроб, има и пъзльовци, има всичко. Колкото до човешката отзивчивост и нежността, много често те са дълбоко закодирани, рядко се появяват на повърхността. Може би затова героите ми изглеждат малко по-груби, отколкото са в действителност.
Дали съм успял в литературата? По-скоро писането ми помогна да разбера литературата, която създават другите. Помогна ми да опозная себе си и околните. Изкуството е едно допълнително сетиво и много често то дреме у нас, без да се сетим да го разбудим, да го разтърсим, за да видим онова, за което толкова време сме били слепи.
Много се опасявам да не би нещо да остане наистина заключено. Затова с маниакална страст ровя из чекмеджетата, обръщам джобовете си, правя челни стойки, дано излезе нещо ново, нещо забравено, което все още не съм показал. Притеснявам се, че във всекидневието постоянно губя неща, опитвам се да ги събирам, после се чудя защо съм ги събирал. Добре, че думите не заемат много място.
Нищо не искам да заключвам, друг е въпросът, че не всичко е за показване. Не става дума за страх, свян или псевдоморал, а за стремежа да изплуваш над баналното. Мисля, че всеки житейски факт може да бъде предмет на литературата, проблемът е защо и как го показваш. Просто от живота трябва да се избира това, което все още е тайна.

Още с първата си книга "Нон стоп" Атанас Стойчев заяви, че е писател, който има какво да ни каже. И което е по-важно - знае как да го каже. Той съумя от проблемите, които подхвърля битието на моряка - и на брега, и сред океана да направи общочовешки и значителни теми. Опитът на Атанас Стойчев е разкриване душевността на истински оморячения българин, многопластовите й сътресения и домогвания...
Никола Радев

Искам да изразя учудването си от зрелостта на този "внезапен" автор. Когато тръгнеш с книжния кораб на Атанас Стойчев, ще ти замирише на истински океан. Някъде ще се смееш от сърце, другаде ще трябва да преглътнеш солено, после вълните от съпреживяното ще те люшкат на още много страни, но винаги ще стигнеш до брега, където те очаква дълбоката човешка същност. Какво друго да поискаме от един разказвач, щом той умно и свободно, и по мъжки уверено ни води към този бряг...
Дончо Цончев

Благодаря Ви за "Нон стоп". Вие сте талантлив човек. Зарадвахте ме, събудихте надеждите ми.
Борис Априлов

Интересно замислена и добре написана пиеса. В разголването на съпрузите един пред друг е дори жестока, но това е направено с умение, което трябва да се признае. Затихващият финал идва малко неочаквано, като дава да се разбере, че сме присъствали може би на един въображаем психологически етюд за двама... Васил Стефанов (за "Скандал в рая")