Сън
Премръзнала от студ, с издрани колена ти пак зовеш отвън – На моята врата прилепнала премръзнали си устни.
От мъртъв сън
Събужда се душа ти и зов пресипнал от страдания
Отправяш ти към мен. Ридания
Дочувам в моя мъртъв сън.
Разбий вратата и кат ярките лучи
На първа пролетна премала се втурни
Запей, върни –
Сияньето на първите очи.
И може би предел и шеметна насита
Не ще узнае болно ми сърце –
Измъчена мечта – на мъртъв сън пробуда...
За минало недей ме пита
А дай премръзнали ръце.
|
Ти
Отхождаш ти кат призрак в тъмнината
Опиянена с грях, целувки и злато,
Разпиляла в миг лучите.
Светлината
Угасна и в подземни светове потъна...
За късче хляб, за чаша червно вино,
Продаде ти душа и плът
И няма нивга да се върнеш
В моя път.
29.IX.1918 г.
|
