Навън е нощ. Във трескаво вълнение
Трепери й гръдта –
Вилнее буря, кършат клони вековни дървеса
И стон заглушен процепва черни небеса.
Самотен с моята душа загърнати
Във тъмний плащ на тежкото страдание
Сами сме ний, другарко, аз и ти. Седим в мълчание.
Отвън, отвътре – все ридание.
Ти бледна си. Стоиш пред мен кат привидение
Жена – на буйна младост черен гроб.
Протягай сухи си ръце – благоволение
Проси от своя роб.
Ти помниш неведнъж във шеметна омая
Притисната във мойта гръд
Да казваш, че далеч е края –
На наший жизнен път.
Не тъй далеч, а там на кръстопътя –
Видях лъжата да сияй.
.......................................................................
Ти бледна си. Стоиш пред мен кат привидение
Жена – на буйна младост черен гроб.
Протягай сухи си ръце – благоволение
Проси от своя роб.
28.IX.1918 г.
Безсъница, 1920 г.
