Александър Кръстев (1.02.1879-11.07.1945) – композитор, музикален педагог, хоров диригент, музикален деец. Представител на т. нар. „първо поколение” български композитори.

Роден във Видин. Завършва Силистренското педагогическо училище и Загребската консерватория. През 1903 г. взема участие при иницииране създаването на Българския музикален съюз. До 1907 г. е учител в Ломското педагогическо училище. Следващите 38 години от живота му са свързани с град Варна. Многостранна е дейността му: учителства, успоредно с това дирижира хора и оркестъра на музикалното дружество „Гусла”, хор „Морски звуци” и катедралния хор. През 1922 г. ръководи Варненското музикално училище. Участва активно в създаването на Варненския общински оперен театър, а по-късно оглавява артистичния съвет. Много сили отдава за организирането на летни диригентски курсове и опреснителни курсове за учители. През 30-те години е председател на клуба на родолюбивите във Варна, а след откриване на радиопредавателната станция става неин програмен директор. Пише реферати и статии по теоретични, педагогически и музикално-обществени проблеми, рецензии за музикални събития („Музикален вестник”, „Кавал”, „Художник” и др.). Съставя учебници по пеене. Участва в редактирането на сп. „Играй и пей”.

Музикално творчество

Подобно на Добри Христов, Александър Кръстев пише солови и хорови песни.

Солови: „Що ме мъчиш, душо Яно”, „Що ми не дохождаш”, „Ден денувам” (по текст на Яворов), „Змейова сватба” (текст П. Ю. Тодоров), „Остави таз песен любовна” (по Хр. Ботев) и др. Хорови: „Раковата”, „Микината”, „Луд гидия” (текст П. Славейков), „Бонка се в гора изгуби”. „Добруджански край” става един от най-разпостранените маршове у нас – в началото е преписван на ръка от капелмайстори и диригенти, по-късно е издаден в различни обработки.

Инструментални: Автор е на първото Концертино за цигулка и оркестър (в ре мажор); няколко солови инструментални пиеси, китка за духов оркестър.

„За Варна Александър Кръстев е бил най-авторитетният и уважаван музикален деец... Неговото музикално творчество беше безспорен отзвук на демократичните вкусове и разбирания на широк кръг слушатели и със своята здрава, жизнена емоционалност помагаше за формиране на едно правилно, народностно музикално мислене”

Венелин Кръстев