2009 ГОДИНА - МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА АСТРОНОМИЯТА

Международната година на астрономията се състоя в Париж през месец януари 2009 г. и е посветена на 4-вековната годишнина от първото наблюдение на небето с телескоп, направено от Галилей през 1609 г.

В края на 1608 г. до Галилей идва вестта за холандското откритие на оптичен уред (зрителна тръба), който помага отдалечените предмети да се виждат наблизо и ясно. Откритието бързо станало популярно и било разпространено в кралските дворове на почти всички европейски държави. Галилей имал само едно указание - в състава на тръбата има лещи. С присъщата си упоритост той преоткрива устройството на тръбата и в средата на 1609 г. построява първия си уред, който увеличавал три пъти. Първата тръба не го задоволява и пристъпва към направата на втора - с увеличение осем пъти, за да стигне до третата с диаметър на обектива 5,3 см. и дължина на тръбата 124,5 см., с увеличение 32 пъти. Обърнал прекрасния си нов инструмент към небето и променил представата ни за Вселената. С тази тръба Галилей направил великите си открития, които слагат началото на телескопичната астрономия.

Днес астрономическите телескопи, разположени на земята и в космоса, наблюдават вселената 24 часа в денонощието във всички възможни диапазони на излъчване на звездите и във всички посоки. Първият и последният му телескоп се пазят днес в Музея на история на науката във Флоренция.
Астрономията е една от най-древните науки, които човечеството познава. Хората са забелязали периодичността в появата на Слънцето, Луната и съзвездията, което им е послужило за измерване на времето, за отчитане на сезоните и като ориентир в непознати местности и в корабоплаването. Много празници и култови обреди са били свързани със Слънцето и Луната и това е така до наши дни. До нас са достигнали различни календари, вещо изработени от незнайни астрономи в незапомнени времена. Намерени са останки от древни съоръжения - гробници, храмове и обсерватории, с архитектура и ориентация съобразена с движението на небесните светила.

През последните няколко века астрономията се развива и разширява предмета на дейността си. Тя се превръща в наука, която чрез най-модерни средства изследва светове, отстоящи от нас на невъзприемчиви за въображението ни разстояния! Чрез подобряване на формалното и неформалното обучение по астрономия в училища, библиотеки, планетариуми и музеи ще се осигури поглед към науката и работата на изследователите и по такъв начин ще се стимулират младите хора за професионална реализация в областта на природните науки и технологиите. Така все повече млади хора ще преоткриват тази древна наука.

В подготвяните глобални инициативи за Международната година на астрономията досега са се включили 129 държави. Очаква се те да станат 140, с което ще се обхване 97% от населението на Земята.
Важна цел на Международната година на астрономията е провеждането на инициативи за опазване на световното културно и природно наследство на места и региони, свързани с историята на астрономията.

Планира се подреждане на изложби на астрономически изображения и инструменти в музеи, галерии, магазини, обществени градини и др. И още... детски празници, на които чрез игри, песни, рисунки и живо общуване в Интернет, деца на възраст 4-10 год. да покажат своето усещане за красотата и грандиозността на Вселената. Чрез обучение в школи да се създаде световна мрежа от сертифицирани Галилей-посланици, мастер-учители и учители, разработващи полезни дидактически материали по астрономия за ученици на базата на данни, получени от автоматичните телескопи. Инициативата цели да организира достъп до архитектурни структури и места, свързани с наблюдения на небето в миналото. Това е част от глобалната инициатива на ЮНЕСКО за опазването на световното културно и природно наследство. Планира се още в течение на 2009 г. на всеки наличен телескоп да извършат наблюдение поне 100 души. В резултат се очаква над 10 млн. души да видят небето през телескоп. Ще се осъществи 24-часово наблюдение във всички обсерватории на цялото земно кълбо с цел възможно най-много хора да видят през телескоп това, което е видял Галилей за пръв път - 4-те спътника на Юпитер.