- 71 -

“На пладне срещнахме се ний
и сдругарихме. Дали крий
нам бъдащето изненади?
Дали и там сърцата млади
едно за друго ще туптят?
Дали в световния ни път,
другарко, сестро, свидно дете,
все също слънце ще ни свети,
все съща обич ще ни грей?”

- Преходна страст – тя само тлей,
преходна страст в души преходни:
не тя сдружи сърцата родни,
не тя живее в нашта гръд,
на святи чувства свят съсъд!
На ведра обич пред олтаря,
другар милеящ за другаря
душа не ще му засени
туй що ще дойде с бъдни дни!

- 72 -

Желанията смятах суета,
и отчужден, другарко, от света,
жесток на дело, по-жесток на дума,
аз слънцето дори посрещах с глума.

И с клетва дигах неведнъж ръце.
Докле се спрях на твоето сърце
пред златните благословени двери.
Крило над мене ангел тих разпери.

- 73 -

“От нея бягай, смърт за теб е тя!
Омаян в нейните милувки,
несетно, с сладките цалувки,
отрова пийш от нейните уста.”

- Млъкни! Комуто обичта е глума,
пред обичта той тряба да немей…
В сърцето ми отдавна тя живей.
Млъкни! Тя чува всяка дума.

- 74 -

Едничка дума… тя я не продума.
Едничък поглед… не погледна тя.
На бледни устни в сдържаната глума
той виде си решена участта.

Поклон безмълвен – и в ответ студен
смях. Кървав плач едва сдържан насила.
Великий боже, а до днешен ден
все мисълта за нея му е мила.

- 75 -

“Обича я” – когато чу това,
усмивка тъжна му на устни трепна.
От равнодушно казани слова,
сърцето му се в болки сви и сепна.

“Обича я” – и тя го чу това,
сви рамена… сърцето се не сепна.
От чуждите безсмислени слова,
студен смях сал на устните й трепна.

- 76 -

Призори вихра нощешен
нейде се луд отпиля,
първи сняг бяла покривка
метнал над морни поля.

И над покривката бяла –
сякаше черни тъсми –
гарвани мудно се нижат
бозна отде из тъми.

- 77 -

Сред гората, отстрана край пътя,
дивий глог където е разперен,
глъхнал гроб едва личи в тревата,
гроб на пътник тук убит намерен.

Сутрин, вечер птичка там самотна
пей… И веч легенда се подлавя –
че това душата му сиротна
зарад свойта скръбна чест разправя.

- 78 -

Усойно, миловидно цвете,
сираченце на пролетта,
останало да вехнеш в самост
на майка си подир смъртта!

Доведе ме при тебе слука
нечакана, в несгоден час –
откъснах те, цветенце свидно,
от твоя дъх примамен аз.

И споменът за теб, горкинко,
сърце ми още все гнети…
А може би увяхна с радост
под моите милувки ти!

- 79 -

Живота и смъртта в борба,
над мен преплитат сенки черни,
и тровят моята съдба
рой мисли и мечти чемерни.

В полето бягам аз от тях,
де боже слънце грей приветно –
на устните ми трепва смях,
роден в сърцето неусетно.

- 80 -

Ревнив синчец, горкинко цвете,
самичко на брегът ронливи, -
една по друга го прегръщат
и милват го вълни игриви.

Ревнив синчец, горкинко цвете, -
вълните волно го цалуват…
Една през друга се преварят –
една по друга отминуват.