- 61 -

Морна лятна нощ; кръз блян,
знойни чувства сърце сепват;
тъмни листи сън желан
на душата ми нашепват.

Виждам се во родний кът,
родна реч слухът ми гали -
свой отново ме зовът,
свой които са ме звали.

Аз прегръщам ги засмян,
и сълзи в очи ми трепват...
Тъмни листи сън желан
на душата ми нашепват.

- 62 -

Пустинята на скръбний ми живот
и зной, и знойни вихри я сушат.

И с леки сенки само я сенят
рой облаци от знойний небосвод.

Те с леки сенки само я сенят –
и отминават бързо в своя път.

И рядко само сълзния порой –
изврял от мъки – ръси нейний зной.

- 63 -

Роят се подранили
звездици в небеса,
като на тъжен поглед
сълза подир сълза.

И трепкат, и се ронят –
че, призори роден,
во майчини им скути
умира бледний ден.

- 64 -

Богоугодник сред гората
чешма за спомен е сградил:
порутена е тя – под нея
път извора си е пробил…

И весело си той клокочи,
извит надолу по рида –
и мъртвий поглед на чешмата
не му смущава радостта.

- 65 -

И пак се върна есента,
мъглива, неприветна есен,
но тоя път я срещнах аз
с най-мила за сърцето песен.

Цветята, пролет що пося
в душата ми, цъфтят те още,
че млада обич бди над тях
през тъмни дни и ясни нощи.

И гален с дивния им дъх,
аз пролет в есента живея,
и туй що ми нашепват те
в душата – зарад него пея.

- 66 -

И на яве и на сън
ти си все пред мен –
дивна като ясна нощ,
свидна като ден.

През денят сърце купней
в желба за нощта –
цяла нощ за свидний ден
милва ме мечта.

- 67 -

Дълбоко в твоя поглед се отсеня
тъга за миналото, свидно дете, -
тъга за онзи, който преди мене
е галил теб, на свойта радост цвете.

А в тоя същи поглед се преплита
нов луч, на нова обич… И налита
сърце ми ужас: дали ще изясни
той сенките, или в тях ще изгасне?

- 68 -

Насреща ми седеше мълком ти,
бог знае де занесена в мечти –
от тебе поглед без да дигна,
аз тез мечти се мъчех да постигна.

Но неми бяха ясните очи –
и само в тази яснота личи,
че бура е зад тях нощес вилняла
и яснота чрез сълзи им е дала.

- 69 -

Под голий храст ревнива теменужка,
подмамена от слънчеви лучи,
подала е личенцето си нежно
и ме изнича с тъмни си очи.

И, стори ми се, чух я да ми казва:
аз тебе чаках, ти ме откъсни –
че аз ще съм на твойта свидна дружка
най-мил привет от пролетните дни!

- 70 -

Бог знае как и откъде познало,
че зарад него в блян трептят сърца ни –
килим вълшебен слънцето постлало,
в полето ни на гости то покани.

И гря ни то през целий ден приветно.
Кога на отдих се прибра – несетно
забрави луч: та, и дома прибрани,
во нощний мрак да грее пак в сърца ни.