- 1 -

Ни лъх не дъхва над полени,
ни трепва лист по дървесата,
огледва ведър лик небето
в море от бисерна роса.

В зори ранил на път, аз дишам
на лятно утро свежестта -
и милва ми душата бодра
за лек път охолна мечта.

За лек път, за почивка тиха
през ясна вечер в родний кът,
където ме с милувка чака
на мойто щастие сънят.

- 2 -

Извардила Марта, дойде пролетта
несетно в нощта,
но призори тая измама видяла,
налетя върху й тя с хала.

И зина насреща й старчески зев,
и сблъска я с рев,
и цветната дреха развя и размята,
и с дъжд й наплиска снагата.

Но шалаво чедо не ще и да знай -
и смей се, играй…
А слънце, на прага небесен запряно,
изглежда ги благо засмяно.

- 3 -

Престана поройния дъжд,
отмина вихра ненадеян;
гръмовний сетен ек заглъхва,
далеко някъде отвеян.

И само капчици се ронят
от листовцете разведрени,
и падат - благодатни сълзи,
от блясък слънчев позлатени.

- 4 -

Нощ преваля; зад гори
ясен месечко се скри,
ей зора ще сипне скоро -
сбогом, жадена изгоро!

Що е, че съм разделен
аз от теб? Нали весден
мила на сърце те нося -
сбогом, птичко свилокоса!

Скоро пак ще притъмней.
Славей песен щом запей,
ти възчаквай ме тогива -
сбогом, моя желбо жива!

Не чезни, а имай мен
мило на сърце весден -
би ще времето крилато…
Сбогом, мое златно злато!

- 5 -

Плакала е горчиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква й скръб тъми лице!...

И когато сипна пак зората -
от сълзите на нощта земята
бе покрита с бисерна роса;
и во всяка капчица-сълза
се огледва белий ден сияен -
и усмихнат мина пак нехаен.

- 6 -

Отсреща, дето стръмно се извива
пътеката по скута на баира,
под сянката на тъмнолиста слива,
прохладно, тихо изворче извира.

Моравата самотно там що вене,
към всякой пътник гледа завистливо,
а изворчето шепне: тук при мене,
как сладко, ах, как чудно се почива!

- 7 -

Летен ден едвам се влачи,
дълъг път макар да гони,
и под мудните му стъпки
морно виснат прашни клони.

Само тук-таме погален,
трепне лист в гъстежа клонен…
Чуй! - от майка-вейка тежко
падна зрелий плод отронен.

- 8 -

Месеца самотно грей
и лучи вълшебни лей

над планинските вършини
и обвити в мрак долини.

Сънний мир сън осени…
Само будните вълни

в тъмното море немирно
се премятат беззапирно.

И унесени, в захлас
нещо шепнат с тъмен глас, -

дали сага съкровена?…
И заспалата вселена,

като че ли в трепет плах,
слуша, схванала во тях

нейде някой рев далечен -
ек от хаоса предвечен.

- 9 -

Капчици дъждовни
падат от небето -
и орачу трепна
радостно сърцето.

Чу той техний говор
с ветреца пролетен
и на ранний посев
поздрава приветен.

И в мечти честити
видя той отрано
в златен клас израсло
зърното посяно.

И кръстци, и снопи -
дар за труд грижовни...
Святи, благодатни,
капчици дъждовни!

- 10 -

Тихо вее вечерна прохлада
и полека мрака нощен пада,
всичко веч прибира се за сън.
Трепнаха звездици в небесата.
Из полето нейде от чердата
се зачува тих, залутан звън.

Пъпчиците към земя привеждат,
морни, росно чело и изглеждат
как се мило милва лист со лист…
Дневна скръб в душа се притаява,
и сърцето с кротост упоява
аромата нощен, благ и чист.