- 11 -

Безумний вихър на живота
подмята го насам-натам -
в безумний вихър на живота
безумно той се хвърли сам.

В безумний вихър на живота
де той ще спре? На кой ли бряг...
В безумний вихър на живота
тежко на тръгналий без стяг.

- 12 -

Вият се облаци черни,
вихрена буря се кани;
като че в мисли чемерни
мръщат се тъмни балкани.

По-скоро шеметни бури,
по-скоро, вихри несвясни!...
Бура на мрак край да тури,
бура душа да изясни.

- 13 -

О, има тих вълшебен край
     и никой го не знай,
               къде е той -
вълшебен край на отдих и покой.
               Къде е той?
     Живей, люби, страдай,
               надей се и желай -
     достига там
тоз, на когото во сърцето плам
               гори за там, -
тоз, който люби, страда и живей,
тоз, който като мен за тоя край кoпней.

- 14 -

Вихър сви и тъмен рой
облаци Пирин обвиха -
тъкмо Рила в зори тихо
му зашепна бляна свой.

Но забулени во мрак,
през мъглите с ек гръмовен
своя разговор любовен
продължаваха те пак.

- 15 -

Над безкрайните полета
тишина е и покой
глухо дремят класовете,
морни от пладнешки зной.

Задухата в знойний въздух
с огнени крила трепти -
и за близка жътва тихом
тя на нивите шепти.

- 16 -

Вей долняка и отвява
струпания зимен смет.
Ей прехвръкват лястовички,
носящи от юг привет.

Пролетта ги тях изпраща
с писъмце до нази тук;
в него пише тя - отдавна,
че е тръгнала от юг.

Маргаритното кокиче –
думите са в туй писмо,
слънцето с зарици ясни
писало ги е само.

Модрооки теменужки
запетайките са там;
удивителна на края
мъдри се божура сам.

Подпис му е росен здравец,
розата му е печат,
От писмото дъха младост,
вее нежен аромат.

Сърце, сепвай се! Туй писмо
теб го праща пролетта,
Тя веч знае, че при тебе
е сестра й - любовта.

- 17 -

На листовцете на моминската сълза
родените в зори две капчици роса

огрея слънцето с вълшебния си лик ,
и двенките в едно се сляха те за миг.

Не сляха ли се тъй и нашите сърца,
като онез две капчици роса?

Ти помниш? - в ясните зори на младостта,
кога ни слънцето огря на любовта!

- 18 -

До пътните врата го тя изпрати,
и тихо сбогом му пошепна само;
отмина той, а мълком тя застана,
о вратнята облегната на рамо.

На ъгъла изви се той към нея
и кивна й, преди да свий от тамо.
И дълго тя се взира все нататък,
о вратнята облегната на рамо.

- 19 -

Во стаичката пръска аромат
оставена от тебе китка цвете,
тоз аромат душата ми в мечти
при теб унася, свидно мое дете.

И виждам те унесена в мечти
за мен, подпряла чело на ръцете...
Во стаичката пръска аромат
от теб оставената китка цвете.

- 20 -

Зла ни стигна орисия.
Разделени друг от друг,
ние чезнем в самотия -
на север ази, ти на юг.

Дни прииждат, дни минават,
Ще ли дойде ден желан
за онез, що си подават
ръка за обич само в блян?